20 години по-късно

Морето изглеждаше безкрайно. Отражението на залязващото слънце се стелеше отгоре му, като река от течно злато. Високо в небето летяха ято чайки. Летният бриз подухваше леко, сякаш носеше тихата песен на тайнствен горски дух. Отдавна забравена песен с объркани и незнайни думи.

Пристанището в далечината приветстваше поредния новопристигнал кораб, препълнен с развълнувани туристи. Очертаваше се лятото да се радва на още един забележителен туристически сезон.

Жителите на Царствено обичаха да го наричат град-приказка, без дори да подозират колко близо бяха до истината. Тук всички бяха доволни от любовта, радостта и веселието, които изпълваха дните им. Виновницата за това безконечно благоденствие бе кметицата на градчето – Добротея Златева. Макар всички да знаеха името ѝ, хората в Царствено предпочитаха да я наричат „кметица Щастие“.  Добротея нямаше нищо против прозвището, което нейните граждани ѝ бяха отредили. Дори го обичаше и бе доволна, че всички оценяваха високо неоспоримия ѝ принос в изграждането и утвърждаването на Царствено, като водещ културен и туристически регионален център, а много скоро дори можеше да го превърне в град с национално значение. Каквато бе и мечтата ѝ, още от нощта, в която градът се роди.

***

Ариана отвори очи. Беше задрямала за момент и отново ѝ се бе присънил един от онези сънища, които винаги я караха да изпитва съмнения за реалността. Бе споделила за тях на приятелките си, но първата ѝ каза, че се тревожи напразно, а втората я бе посъветвала да ги забрави. Ариана искаше да сподели на съпруга си Кристиан за безпокойството, което пораждаха в нея тези съновидения, но и двете ѝ довереници се обявиха твърдо срещу желанието ѝ.

„Не го прави, само ще го объркаш и изплашиш. Той няма да те разбере. Ще помисли, че си луда.“. Бе казала едната.

„Ако му кажеш рискуваш да загубиш щастието си. Преди, когато реши да действаш така, той те отблъсна. Сама видя омразата в очите му. Тогава ти помогнах да залепиш счупените парчета, но ако нещата отпреди се повторят, сега няма да мога. Ще загубиш всичко. Помисли добре. Но пак ти казвам, ако искаш да говориш с някого относно тези сънища, то ние двете сме насреща, винаги и по всяко време. Затова сме приятелки, Ариана“ добавила бе втората.

Ариана погледна към Кристиан. Ръцете му бяха отпуснати небрежно на волана на автомобила, вятърът развяваше тъмната му коса, а заобикалящият ги пейзаж се размиваше стремително в отражението на огледалните стъкла на слънчевите му очила. Изражението на лицето му излъчваше спокойствие и увереност, примесени с малко самодоволство. Всеки път, когато седнеше в тази кола, Кристиан неминуемо се възгордяваше. Ариана си спомни деня, или по-скоро бляскавото събитие, на което те се сдобиха с този автомобил.

Беше преди шест месеца, във вечерта на Коледното празненство, организирано от кметицата в дома ѝ. Всички жители на Царствено бяха поканени и присъстваха. Почетният гост беше Славин Княжев. Известен сред останалите като собственика на голф клуба и най-богатия човек в града. За празненството Славин бе дошъл, заедно с прелестната си приятелка Преслава Търновска. Тя беше фотомодел. Притежаваше изваяно тяло, мека кожа с бронзов загар, ужасно дълги крака и буйна, къдрава, черна коса. Наричаха я екзотичното бижу на Царствено. Мъжете непрестанно въздишаха по нея и се топяха като сладолед само от един неин поглед. Макар нежно да флиртуваше с всеки един от тайните си обожатели, тя си оставаше предана на своя мъж и избраник – Славин. Той беше неин любим, господар и покровител.

Във вечерта на празненството Славин се бе издокарал с обувки и черен костюм в три части на Армани, черна риза и червена вратовръзка на Хюго Бос. Ариана знаеше това отлично, понеже ден по-рано кметица Златева ги бе навестила в дома им.

###

– Изненада – извика тя с широка усмивка на лицето.

– Кметица Щастие – сепна се в първия миг Ариана. – Тоест исках да кажа, кметица Добротея, на какво дължим честа?

– Привет, Ариана, идвам по повод празничните дарения. Знаеш традиция е всяка година да обикалям домовете и да помагам на нуждаещите се.

– Ами… Благодаря ви, но ние не се нуждаем от нищо. Имаме си всичко.

– Дали? – извика тя, свали кръглите си слънчеви очила и изгледа критично Ариана с големите си сапфирено сини очи. – Позволи ми да не се съглася с твоето наивно твърдение.

Вдигна ръка и щракна с пръсти. Сякаш от нищото до нея изникнаха двама непознати мъже със сини гащеризони, носещи множество кутии в ръце. Кметицата пристъпи напред и без да чака покана нахълта в дома на Ариана, следвана плътно от мъжете с кутиите. Първата жена на Царствено беше облечена в изискан костюм с цвят на жълто слънце и златисти обувки с високи токчета. Русата й коса бе хваната на две опашки и се спускаше напред през раменете ѝ. Докато вървеше по коридора, за миг Ариана наистина я оприличи на малко, бързоподвижно, златно слънце.

Мъжете стовариха кутиите върху стъклената холна масичка във всекидневната, след което се поклониха на кметицата и тихо се изнизаха навън.

Ариана стоеше безмълвна, вперила учуден поглед в картонените купчини покрили масата ѝ.

Кметицата посочи към едната купчина и заговори:

– Това е за Кристиан. Шикозни обувки и изискан тъмносин костюм в три части на Джорджо Армани, разкошна бяла риза, съчетана с прекрасна зелена вратовръзка на Хюго Бос. Славин ще бъде в абсолютно същото облекло. Само цветово двамата ще се отличават. Погрижила съм се най-готините мъже в Царствено да са с най-готините дрехи за вечерта.

– Но, кметице, наистина нямаше нужда. Кристиан вече има няколко прилични костюма в гардероба си.

– Може и да има, но няма нищо толкова изискано като това тук. – Кметицата потупа важно кутиите, след това посочи към другата купчина. – А това е за теб, мила. Обувки на Александър Маккуин и ослепителна черна рокля от последната колекция на Долче и Габана. Аз и Преслава ще бъдем в рокли от същата колекция. Червено, черно и златно – това ще бъдат цветовете на вечерта. И трите ще изглеждаме неотразимо.

Кметицата седна на дивана и огледа всекидневната на Ариана. По нейните стандарти твърде малка – диванът беше поставен до трите високи прозореца, гледащи към улицата, от двете му страни имаше два ниски фотьойла, а пространството пред него бе заето от стъклената масичка. В средата на всекидневната имаше и вградена в стената камина, която бе украсена празнично. Върху полицата й освен сватбената снимка на Кристиан и Ариана, поставена в позлатена рамка, лежеше голям пухкав гирлянд, а в двата краища му се извисяваха две високи коледни свещи. Разбира се и традиционните червени чорапи висяха окачени на камината. Тази година бяха два, докато догодина по всяка вероятност чорапите щяха да станат три. В единия ъгъл на всекидневната беше поставено и пищно украсено коледно дръвче.

– Наистина не разбирам как с Кристиан можете да живеете в тази малка къща – започна отново кметицата. – Погледни само колко ви е тясна всекидневната. За останалите стаи просто не ми се говори.

– Кметице, за нас е напълно достатъчно. Хол, кухня и трапезария на първия етаж. Две спални и детска стая на втория.

Кметицата погледна към наедрелия корем на Ариана.

– Все пак да ти напомня, че когато бебето ви се роди, като младо семейство имате право да поискате по-голяма къща. Разбира се няма да бъде като палата, в който живея аз, но може да е значително по-голяма от това тук. Кметството може да си позволи да ви предостави нов, напълно безплатен, дом.

– Кметице, благодаря ви за щедростта, но тук сме щастливи.

– Ох, Ариана, ще ме умориш. Когато някой е щедър към теб, не трябва да му благодариш и отказваш, а да вземаш с пълни шепи това, което ти се дава.

– Нима Царствено не е достатъчно? А и там, откъдето идвам са ме учили, че човек не трябва да е алчен, а да е благодарен и на малкото.

– Ами много грешно са те учили, миличка. Това, което ти отказваш да вземеш, друг с удоволствие, ще го изтръгне от ръцете ти. Освен това ти казах да забравиш глупостите, които онези грозни глупачки са тъпкали в ума ти. Погледни ме мен, винаги съм знаела какво искам и как да го постигна. И ето виж ме докъде стигнах.

– И скриването под самодивското було ли е било част от великия ти план?

Кметицата недоволно сви устни. Не обичаше да й бъде напомняно за това.

– Никога не съм казвала, че пътят към върха е лесен. Да осеян е с препятствия, но пък в крайна сметка имаме това, което искаме. – Кметицата се изправи мина зад дивана и застана пред средния прозорец. – Погледни, имаме Царствено. Нашето малко късче чисто щастие, сред океана на заобикалящото ни нещастие. Светът тук е огромен. Хората са в изобилие. И повечето от това изобилие е нещастно. Малцина могат да се нарекат истински щастливи. А ние в Царствено сме хората, които всяка една секунда се докосват до самородното щастие. Затова и в града прииждат толкова много туристи през всеки един сезон. Те усещат, че Царствено е различно. Усещат, че ние тук сме различни.

– Усещат магията.

– Усещат я, но не я разбират. За наше щастие. Хората тук може да имат забележителни постижения в много области, но по отношение на магията са тотални слепци. И по-добре за нас.

– Искате ли да ви направя кафе?

– Е, хайде де! От десет минути се чудя защо не ми предлагаш. Казвам си, аз идвам в дома й с толкова много и скъпи подаръци, а Ариана дори едно кафе не иска да ми свари.

Ариана се изчерви, обърна се смутена и изтича в кухнята, където се зае с приготвянето на напитката.

###

Славин стоеше отпред на алеята пред огромната триетажна къща на кметица Щастие и поставяше огромна празнична панделка върху предния капак на тъмносиния Мерцедес, който бе паркиран там. Домът на кметицата бе разположен на най-високия хълм в града и оттук през деня можеше да се види необятното море, което ги заобикаляше от едната стара и гъстата и труднопроходима гора от другата.

Щом видя, че Кристиан и Ариана пристигнаха, Славин бързо изтича до порталната врата на оградата, направена от извито ковано желязо и боядисана в бляскаво златисто, и ги посрещна топло. Ръкува се с Кристиан и го потупа приятелски по гърба, след като той продължи напред, Славин прегърна нежно Ариана и прошепна в ухото й:

– Надявам се къщата ви да разполага с гараж, защото ако нямате, след тази вечер ще ви се наложи да си пристроите.

– Славине! – извика стреснато Ариана, разбирайки какво означаваше това. – Не трябва! Ами хората?

– Точно за хората го правя. Моите хора – поясни Славин и намигна заговорнически към Ариана. – Не казвай нищо на Крис. Искам да е изненада.

– Че какво точно мога да му кажа! – сопна се Ариана.

Усмивката не слизаше от лицето на Славин, той пропусна Ариана и тя последва съпруга си навътре в къщата, който не бе чул нищо от дискретния им разговор.

Добротея бе застанала в средата на огромната си празнично украсена всекидневна и с широка усмивка на лицето си приветстваше гостите. Нещо в усмивката на кметицата, винаги бе смущавало Ариана. Със своите големи и перфектно наредени, порцеланово бели зъби, Добротея й напомняше на Чешърския котарак. Ариана беше на мнение, че имаше нещо доста налудничаво и маниакално в усмивката на кметицата.

Облечена в своята дълга и изящна златиста рокля, Добротея приличаше по-скоро на царица, отколкото на кметица. Липсваше й само златната корона на главата, за да бъде напълно завършен образ.

За първи път в Царствено бяха поканени и хора, които идваха от земите отвъд града. За тях се знаеше, че били някакви важни клечки в държавата – министри от правителството. До момента Царствено не беше подвластно на въпросното правителство, за което всички в града бяха слушали доста. Добротея беше решила, че моментът е подходящ, за да направят дългоочаквания контакт.

На коледното празненство бяха дошли трима министри. Те непрестанно се суетяха около кметицата и двама от тях се хилеха глуповато. Ариана ги огледа с любопитство. Не знаеше техните имена, но понеже първият беше нисък и дебел дъртак, с глава голяма колкото шамандура – тя го нарече Тантурестата делва. Вторият беше извънредно висок, кльощав и прегърбен сухар, с восъчно бяла кожа. Него именува – Стърчащата върлина. А третият, който стоеше съвсем тих, незабележим и безмълвен зад първите двама – Безличния.

След малко Добротея реши да запознае Тантурестата делва, Стърчащата върлина и Безличния, не с кого да е, а със самата Преслава Търновска.

Преслава стоеше до огромната коледна елха с чаша червено вино в едната ръка и полупълна бутилка в другата. С късата си червена рокля, безсрамно разкриваща голяма част от перфектните й дълги крака, тя приличаше на изкусителна внучка на дядо Коледа. Горещият фотомодел отпиваше от бутилката големи глътки вино, докато чашата в ръката й си оставаше недокосната. Макар да не бе изминал дори и час от началото на тържеството, екзотичното бижу на Царствено вече беше солидно подпийнало и яркочервена руменина бе обляла бронзовото й лице, а големите й шоколадови очи искряха като бенгалски огньове.

Щом застанаха пред нея, Тантурестата делва започна да й се покланя глуповато, Стърчащата върлина се сви и прегърби още повече, и сякаш за момент кльощавото му тяло щеше да се прекърши на две. Безличния си остана все така безличен и безразличен към тази жена, която за мъжете бе по-гореща и от жарава.

Поне Славин твърдеше така.

Речта на кметица Щастие беше бурно аплодирана от всички жители в града. Хората очакваха с нетърпение тя да им съобщи най-радостната новина, а именно…

– Скъпи приятели, съграждани, всички знаем колко много усилия положи всеки един от нас. Но, не! Не ни е писано да стане тази година. За съжаление сме втори. – Внезапно цялата зала стихна, дори някои от присъстващите изкривиха лицата си в комични гримаси и се канеха да зареват с цяло гърло, от тази нечовешка несправедливост. Виждайки това Добротея побърза да изпревари началото на жалните им вопли и стенания. – Но аз ви обещавам, приятели мои, че следващата година не само ще имаме най-голямата и най-красиво украсената елха в страната, но и на целия континент. Светлините на нашата коледна украса ще бъдат толкова ярки, че цяло Царствено ще може да се вижда от Космоса. – Отново последва радостна вълна от мощни овации и аплодисменти. – И сега нека не помрачаваме нашия празник, а да преминем към следващото най-важно нещо за тази вечер – Коледната томбола. Както знаете подаръкът за един от жителите на града, ще бъде чисто новият и прекрасен тъмносин Мерцедес, паркиран в алеята пред къщата. Ще изтеглим името на късметлията в присъствието на нашия щедър спонсор – господин Славин Княжев.

Славин се изправи от мястото си и отиде при Добротея. Двамата застанаха пред урната, която беше покрита с тъмносин копринен плат и го отметнаха едновременно назад.

Урната представляваше едно гигантско пластмасово прозрачно кълбо с ръчка, която го задвижваше. Половината от кълбото беше запълнено от малки снежнобели пликчета, в които бяха поставени листчета с имената на жителите на града.

– 5000 плика, 5000 имена, 5000 жители на Царствено, но само един от всички ще си тръгне оттук с чисто нов автомобил. Кой ще бъде той, ще реши Съдбата.

Славин се приближи до урната, хвана ръчката и започна енергично да върти кълбото. Пликовете се запремятаха един през друг.

Ариана седеше на масата си, недалеч от тях, и не можеше да повярва на фарса, който Добротея и Славин разиграваха пред очите на целия град.

Кристиан, като всички останали, се вълнуваше силно и изглеждаше доста притеснен.

– Дай ръка – каза й той и сграбчи ръката на Ариана в своята. – Дано да изтеглят името на някого от нас. Ох, толкова съм напрегнат, че сърцето ми ще се пръсне. – Той постави ръка върху гърдите си. – Бие толкова лудо, че направо ще изскочи от гръдния ми кош.

– Наистина ли ти е толкова важно да спечелим тази кола, Кристиане?

– Разбира се, че ми е важно! Та това е Мерцедес, Ариана. Нима иначе можем да си позволим такъв автовобил изобщо.

„Разбира се, че можем. Можем и много повече от това“ искаше й се да му каже, но замълча и реши да изчака, докато спрат с въртенето на кълбото и извадят листчето с името на победителя.

Тя вече знаеше кой ще бъде той, затова когато Славин бръкна в урната, взе плика и го разтвори, не беше никак изненадата от думите му:

– И късметлията е… Изглежда Съдбата е на негова страна тази вечер. Мъжът, който съвсем скоро очакваме да стане татко. Да, вероятно всички вече се досетихте за кого говоря – Кристиан Яворов.

Кристиан скочи на крака ухилен до уши, изтича при Славин, за да приеме ключовете от спечелената награда и да бъде поздравен за което.

Всички жители на Царствено се зарадваха искрено на късмета на Кристиан, и започнаха да се изреждат да го поздравяват за спечелването на фантастичната кола. Кристиан обещаваше на всеки един от тях, че ще го повози поне веднъж в новия си автомобил.

Само Ариана седеше намръщена встрани и клатеше неодобрително глава. Все пак реши да изчака до края на вечерта, когато щеше да има възможност да бъде на четири очи с виновниците за случващото се. И тогава щеше да отприщи целия си гняв.

След като тримата министри от правителството на външните земи си тръгнаха, сбогувайки се доста дълго с кметицата, а пък Тантурестата делва реши да отдели специално внимание на Преслава, пускайки някакви тъпи шеги, мислейки си, че е много забавен и оригинален в очите на прелестната красавица. Славин стоеше на няколко метра от тях и гледаше умилкването на Тантурестата делва около приятелката му с толкова презрителен поглед, че ако от очите му можеха да излетят две горящи огнени кълба, то със сигурност трътлестият министър за миг щеше да се превърне в пепел.

Малко преди полунощ Ариана откри Добротея усамотена в домашния й кабинет. Тя седеше зад изящното си полирано бюро, върху което имаше една нощна лампа в златист цвят, стар черен телефон с шайба и необичайна дъска за рисуване. Подпрян до прозореца зад нея стоеше Славин с ръце пъхнати в джобовете на панталона си. Безспорно собственикът на голф клуба изглеждаше много доволен от себе си, след стореното безобразие тази вечер. На дивана до самата врата се бе излегнала и Преслава, празната бутилка от виното, което бе изпила, се бе търкулнала на пода върху червения персийски килим. Преслава беше заспала на дивана с широко отворена уста и похъркваше смущаващо силно.  

– Що за безобразие сътворихте вие двамата! – кресна им още от вратата Ариана. – Как можахте да измамите всички по този начин. Манипулирахте томболата! И не смейте да отричате. Повече от ясно е, че използвахте магия, за да може Кристиан да спечели.

– Да – засмя се Добротея. – Нарича се магията на принтера. Отпечатахме 5000 плика само с името на Кристиан Яворов.

– Но нали всеки от присъстващите пусна в урната плик с името си, когато пристигна?

– Е, нали след това покрихме урната. Имахме достатъчно време, за да подменим двете урни – поясни с усмивка Славин, отиде в края на стаята и дръпна покривката, под която бе скрита истинската урна.

– По-лошо е отколкото си го представях. Вие сте безподобни измамници. Излъгахте хората. Подмамихте ги, че всеки има равен шанс да спечели, а вие предварително сте били избрали победителя – гневеше се Ариана.

– Да не мислиш, че ще купя подобна кола и просто ей така ще я дам на някого си чрез томбола. Взех автомобила за Кристиан, дори го избрах в любимия му цвят – тъмносин. Но нямаше друг начин, по който да му направя този коледен подарък без да го накарам да се усъмни в намеренията ми.

– Ариана, успокой се. Погледни Кристиан е щастлив – каза Добротея, като отведе Ариана до огромния прозорец на кабинета си, от който се виждаше алеята пред къщата.

Кристиан беше долу и се суетеше развълнуван около Мерцедеса.

– А пък и хората са щастливи, че той спечели колата – продължи кметицата. – Нима забрави, че най-важното е всички да бъдем щастливи. И в момента е точно така.

– Понякога концепцията ви за щастие е в доста голямо противоречие с морала.

– Виж кой го казва. Не беше ли ти тази, която в разрез с морала се промъкна в подземието на един дворец и откъсна забранения плод на едно последно от своя вид дръвче, с което застраши сигурността и съществуването на цяло едно царство – обади се внезапно от дивана привидно спящата Преслава.

– Да, но това беше различно. Просто исках да избягам. Не знаех какво всъщност ще бъде задействано.

– Във всеки случай нямаше никакъв шанс да избягаш, не и по начина, по който си мислеше. Радвай се, че се появих аз и те доведох тук, защото вероятно царица Савина щеше да те обеси на площада пред селяните за назидание – каза важно Добротея.

– Хайде стига сте говорили все с лошо за царица Савина. Тя не е чак толкова зла, за колкото се опитвате да я изкарате – наежи се Славин. – Все пак я познавам по-добре от вас.

– Видимо Ариана не е доволна от подаръка, който им направихме. Казах ти, Славине, че ще бъде по-добре да им вземем яхта. Но ти кола, та кола.

– Не е проблем да им купя и яхта. И ще измислим още някакъв повод, за да им я подарим. Кажи, Ариа, това ли искаш? Да плавате с Крис из Черно море.

– Глупости! Вие двамата изобщо слушате ли ме?

– Може би една екскурзия до Атина ще й дойде по-добре. – Преслава се надигна от дивана и се ухили широко към Ариана. – Какво ще кажеш за романтично пътешествие до Атина, само ти и Кристиан. А, Атина?

– Не, благодаря. Не разбирате ли, че не желая да прибягвате до употребата на такива измами.

– И кой ще разбере за това? Аз няма да кажа на никого, Славин няма да каже на никого, Преслава е мъртво пияна и лежи в безпаметно състояние на дивана. А пък ти нямаш никакъв интерес да ни разобличаваш, защото много ще разочароваш Кристиан, като му се наложи да върне колата.

Ариана осъзна, че беше безсилна в тази ситуация. Стореното беше сторено. И макар тя крайно да не го одобряваше, все пак мисълта да помрачи радостта на Кристиан, беше непосилна за нея. Но имаше още едно нещо, което можеше да стори в момента, и с което със сигурност щеше да разгневи злосторниците.

– Вчера цял ден мислех за име на бебето ни – започна тя, а на лицето й се изписа тънка загадъчна усмивка. – И се спрях на едно, което е фантастично. След него всяко друго звучи като глухо ехо. Искате ли да ви го кажа?

– Да!

– Разбира се!

– Реших сина ни да се казва Калоян.

По лицето на Славин се изписа изненада, докато по това на Добротея ясно раздразнение. Кметицата сви недоволно устни, присви очи и заговори с тих, почти като шепот, глас:

– Би ли ми обяснила какво целиш да постигнеш с това?

– Нищо! Просто името ми харесва – отвърна Ариана, придавайки си съвсем невинен вид. – Освен това първото дете, което ще се роди в Царствено, не трябва ли да носи поне някакво царско име. А Калоян звучи доста царствено.

– Искаш да разрушиш всичко, което постигнахме? Цялото ни щастие да изчезне просто ей така? – продължи разгневено кметицата. – И все пак да ти напомня, че актът за раждане се издава от кметството. А новородено момче с име Калоян, може и да не получи такъв.

Славин се наведе към Добротея, прегърна я нежно и заговори увещаващо към нея.

– Щом Ариана иска да е Калоян, нека бъде Калоян. Обещавам, че нищо лошо няма да се случи, аз ще държа нещата под контрол.

– Ох, добре, но го позволявам само заради теб!

Славин се усмихна доволен и целуна Добротея благодарствено по бузата.

– Пък да се надяваме на Кристиан да не му хареса и да го не одобри. – Добротея реши да се самоуспокои с тази мисъл.

– Изобщо не разчитай! Човек не може да избяга от това, което е. – Притихналата Преслава отново се оживи и надигна от дивана, след което заяви тържествено и категорично. – Калоян ще бъде!

– Ти нали уж спеше досега, та чак прозорците се тресяха от хъркането ти! – отбеляза студено Добротея.

– Нищо подобно! – ухили се нагло Преслава. – Просто си почивах на дивана ти, притворила очи, докато подслушвам всичко, за което си говорите. А целта на шумното ми престорено хъркане е докрай да опъна и скъсам струните на хлабавите ти нервички.

– Ха-ха! Добър опит. Но следващия път се постарай повече. Мръсните ти номера не са ми известни от вчера – отсече наперено кметица Щастие.

Забелязала, че искрите на напрежение между Добротея и Преслава отново започнаха да прехвърчат, Ариана реши да хвърли няколко безобидни капки масло в огъня. Все пак не искаше да предизвиква пожар в къщата, просто лекичко опушване на стаята.

– Славине, как не те е срам – обърна се към него Ариана, – жена ти лежи на дивана безпомощно пияна, а ти гушкаш зад гърба й кметица Щастие.

– Не се тревожи, мило дете. Първо, не съм безпомощна, и второ, изобщо не съм пияна. Нека блясъкът в очите ми не те заблуждава. Да ме беше видяла навремето в селската механа на царството. За една нощ изпивах по десет бъчви с вино, а умът ми си оставаше по-остър и от бръснач.

– Не мога да повярвам. Коледно чудо. Най-после си призна това, което от самото начало твърдя за теб. Ти си алкохоличка! Чиста пияница! – Кметица Щастие плесна развълнувано с ръце.

Преслава вдигна високо ръка с гордо изпънат среден пръст.

– Както винаги демонстрираш висока изтънченост и неповторима класа.

– Мило момиче – Преслава отново заговори към Ариана, преструвайки се напълно, че не бе чула последните думи на кметицата, – а колкото до онази „Златна усойница“, седяща ето там, като твърдо подчертавам „усойница“, може да се прегръща колкото си иска със Славин. Но нищо повече няма да получи от него.

– Славине, целуни ме! – заповяда му наперено Добротея. Ей сега щеше да докаже на надутата Преслава колко много бъркаше.

Славин се наведе покорно и отново целуна Добротея по бузата.

– Славине, кажи, че ме обичаш!

– Обичам те! – заяви Славин, като се засмя широко.

Преслава скочи от дивана, с ръце опрени на кръста и широко отворена уста от внезапния шок, която я бе залял, като огромна морска вълна.

– Какви ги приказваш бе, ей! – ревна тя. – Май искаш тази нощ да те изхвърля от яхтата и да спиш в морето със спасителен пояс вместо възглавница.

– Да, обичам я! – потвърди непоколебимо Славин и пристъпи напред, заставайки до опулената Ариана. Тя не бе очаквала, че започнатото от нея, ще се отклони от първоначалния й безобиден замисъл и ще отиде толкова далеч. Нима Славин щеше да скъса с Преслава и то сега, в Коледната вечер. – Обичам и теб! Обичам и Ариана. Обичам и Кристиан. Обичам и малкия Калоян.

Славин отново се усмихна и постави ръка върху корема на Ариана.

– Обичам всеки един от вас. Ние сме семейство. И тук аз съм главата на това семейство. Обещал съм и ще се грижа за всички ви.

– За момент успя наистина да ми изкараш акъла – призна Преслава и щом се успокои застана пред голямото огледало окачено на стената и се огледа. – Но пък защо се усъмних в себе си? Та аз съм неоспоримо приказно красива жена.

– Чудно чия ли е заслугата за това? – подметна ехидно Добротея.

– Не е твоя за всеки случай! – озъби се Преслава и погледна с усмивка към Ариана. – Всичко дължа на това малко ангелче и неговия прекрасен салон за красота.

– Да, разбира се, всичко е заслуга на Ариана – съгласи се иронично кметица Щастие.

– Видяхте ли само как ме гледаше онзи дебелият министър? Беше заслепен от блясъка и великолепието ми. – Преслава се завъртя пред огледалото и размята наляво-надясно буйната си черна коса.

– Гледаше те сякаш за първи път в живота си вижда жена – процеди през зъби Славин.

– Такава жена като мен със сигурност вижда за първи път! Погледнете ме само какво тяло имам. Каква царствена осанка! Съблазнителни извивки! Изящни крака! Лице като на Афродита. Очи като шоколадови звезди и нежна като коприна кожа.

– Е, чак пък очи като шоколадови звезди, на мен винаги си ми изглеждали твърде опулени и големи като два дебели препечени кестена – подкачи я Добротея.

– Аз ще тръгвам – обяви Ариана, не й се слушаха повече разправиите между Добротея и Преслава. А както добре ги познаваше, знаеше, че двете едва сега започваха с размяната на захапки.

– Ариа, мислех си – заговори с широка усмивка Славин, – когато малкият се роди да направим пищно празненство.

– Да, и аз си мислех за същото. Смятам да обявя неработен ден, ще поканим всички жители на града на площада, където ще има увеселителен парк и цирк. И ще се раздават много безплатни лакомства – продължи със същото вълнение Добротея.

– Аз ще наема самолет, който ще лети през целия ден над града, а зад него ще се развява дълъг транспарант с надпис „Първото бебе на Царствено! 5001-ят жител се роди!“.

– А пък вечерта ще подготвим зрелищен спектакъл с фойерверки.

– Спрете дотук! – Ариана посече растящия ентусиазъм на Добротея и Славин. – Няма да правите нищо подобно. Няма да превръщате раждането на детето ми в някакъв откачен карнавал.

– Но, Ариа…

– Няма „Но“! Казах – не! Само да посмеете да сторите подобно нещо и ще спра да разговарям и с двама ви.

– Не е нужно да си такава егоистка. Помисли за детето. То се нуждае от този празник за рождения си ден.

– Моля те, Добротея, не започвай с твоите ловки манипулации. Няма да ме объркаш и оплетеш този път. Няма да има нищо подобно. От този спектакъл се нуждаете вие двамата със Славин, за да се чувствате важни в очите на хората. Аз и Кристиан ще бъдем само смутени и засрамени.

– Вероятно си ни обидена, че откакто сме тук не сме чествали твоя рожден ден по подобаващ начин – предположи Добротея. – Спокойно и на теб ще ти направим голямо и заслужено тържество.

– Изобщо не съм обидена, и изобщо няма какво да чествам. Нямам нужда от никакво тържество. Все пак аз съм неродена, както всички добре знаем.

– Така ли? – изненада се кметицата. – Защо тогава в края на миналия месец Кристиан поръча торта за рожден ден от сладкарницата на Евгени, с двадесет празнични свещички, които ти, пляскайки радостно с ръце, взе, че духна на масата в кухнята ви.

– Шпионирала си ни? – смая се Ариана.

– Скъпа, че защо ми е да ви шпионирам. Няма смисъл да шпионирам никого. Нима си забравила, че нашият верен пазител – „птицата Всичко“ е тук и лети неуморно и безспирно над целия град. Нищо в Царствено не може да убегне от зоркия му поглед.

– О, да! Да, наистина. Благодаря, че ми напомни. Бях забравила, че си превърнала Царствено в един градски Биг Брадър.

– Е, чак пък градски Биг Брадър. Имаш умението силно да преувеличаваш нещата.

Ариана си тръгна силно раздразнена от дома на кметицата, оставяйки нея и Славин да обсъждат грандиозните си планове по повод раждането на бебето.

 Долу пък я чакаше Кристиан, който не можеше да се нарадва на чисто новата си придобивка.

– Колата е великолепна, Ариа – говореше разпалено той. – Какво съвпадение, дори е тъмносиня. Любимият ми цвят.

Макар да не одобряваше методите на щастие на Добротея и Славин, виждайки радостта в очите на съпруга си, Ариана се примири с този незаслужен подарък. Двамата се качиха в автомобила, Кристиан стартира двигателя и развълнуван потегли към дома им…

###

Когато Калоян се роди, три месеца по-късно, макар силно да им се искаше да направят всичко, за което бяха говорили в коледната вечер, Добротея и Славин се съобразиха с желанието на майка му. Нямаше нищо от това, което те двамата предпочитаха. Да, денят беше тих и спокоен, но в никакъв случай не остана обикновен. Добротея и Славин държаха раждането на малкия да бъде отбелязано със специално събитие и точно такова сътвориха. Събраха 4998 празни стъклени бутилки, отведоха всички жители на града до брега на морето, където всеки от тях написа собственоръчно с мастило на специално изработен жълт пергамент пожелание към новороденото бебе и неговите родители. Хората навиха пергаментите, пъхнаха ги в бутилките и ги хвърлиха да плават в морето.

След това късно през нощта Преслава се погрижи по магичен и необясним начин всички бутилки, подхвърляни от вълните на Черно море, да се озоват дискретно в задния двор на къщата на Кристиан и Ариана. И щом майката и детето й бяха изписани от градската болница, цели две седмици тя и Кристиан четяха всичките мили и топли пожелания, които техните добри съграждани бяха отправили към тях и малкия им син.

***

Спомняйки си всичко това Ариана се изпълни с щастие, което прерасна в безгрижие. Животът им тук наистина се оказа добър, и нещата им едно след друго се бяха подредили като в приказка. Но всичко продължи само за един кратък миг от времето. От Кристиан погледа на Ариана неволно премина през скоростомера на автомобила. Виждайки позицията на стрелката, тя изтръпна и извика с цяло гърло:

– Кристиане, ти нормален ли си бе?! В момента караш с 220!!!

– Движим се в извън населено място, спокойно! – отвърна равно той.

– Спокойно?! Как може да ми казваш спокойно?! Детето е отзад!

– Да и спи блажено в бебешкото столче – каза Кристиан и погледна в огледалото за обратно виждане, където видя сина си, спящ и държащ между двете си ръце малкото си плюшено мече. – Харесва му високата скорост.

– Намали незабавно! Застрашаваш сигурността на всички ни!

Кристиан се нацупи. Осъзна, че жена му беше права. В момента бе проявил силно безразсъдство спрямо детето, нея, а и себе си, затова рязко намали скоростта на автомобила. Той никак не обичаше, когато биваше оборван от Ариана и разбираше, че греши и точно затова, когато влязоха в града реши да разиграе една малка сценка, с която да оспори правотата на съпругата си.

– Кристиане, това, което правиш е глупаво! – започна Ариана. – Държа да управляваш автомобила с разумна скорост. Няма нужда сега да го играеш сърдит и да пълзим само с 15 км.

– Не, не трябва да застрашавам сигурността на детето и не теб! Това е безопасната скорост.

Ариана се сблъскваше с твърдоглавия инат на Кристиан не за първи път. И преди и сега. Явно където и да отидеха, каквото и да правеха, някои неща винаги щяха да си останат същите. Тъкмо се канеше да отприщи надигащия се в нея гняв, когато семейният им скандал беше изместен от внезапно събитие, което бе приковало вниманието на цяло Царствено. Всички бяха излезли от домовете си и стояха на групи пред къщите си, а интересът им бе насочен към огромния триетажен дом, построен на най-високия хълм, в средата на града. Къщата на кметица Щастие. Там се случваше нещо, което не бе виждано от никого в града до този момент.

Отпред пред портата на високата метална оградата стоеше Добротея, облечена в къса лятна рокля в жълт цвят с големи сини цветя. Беше обута в жълто сабо, а русата ѝ коса бе сплетена в две плитки. Приличаше на седемнайсетгодишно момиче, а не на жената властваща над това място. Всъщност Добротея винаги бе изглеждала като момиче, но всички я приемаха за жена и не се замисляха над прекалено младежкия ѝ вид.

А пред нея, в широко разкрачена поза, стоеше Преслава, облечена в абсолютно същата рокля, само че червена с бели цветя, и вместо високо сабо, носеше ниски бели сандали. Косата ѝ не бе прилежно прибрана в плитки, а стърчеше на клечки във всички посоки. Сякаш само преди секунда върху нея се бе стоварила мълния. Лицето ѝ се бе разкривило в ужасяваща от ярост гримаса. Най-желаната жена в Царствено в момента изглеждаше по начин, който крещеше отвсякъде „ВЕЩИЦА“. Добре, че никой по тези земи не вярваше във вещиците, иначе със сигурност щяха да я набедят за такава, самоуспокои се Ариана.

Кристиан спря автомобила, двамата с Ариана слязоха от него и се присъединиха към множеството, което с притаен дъх наблюдаваше скандала между кметица Щастие и разгорещената фотомоделка.

– Предупреждавам те за последен път! Долу ръцете от мъжа ми! – врещеше с цяло гърло Преслава.

– Пак ти казвам, нищо не се е случило! – отговори спокойно Добротея.

– Би ли сте заедно в Слънчев бряг!

– Да, на бизнес пътуване.

– И сте отседнали в един и същи апартамент! Недей да отричаш, защото направих проучване в хотела, което го доказва!

– Да, просто всичко друго беше заето, знаеш туристически сезон. И аз не исках да деля едно легло с него, но спалнята беше единствена.

– Какво?! Спала си в едно легло с мъжа ми! Безсрамница! Как посмя?

– Стига си врещяла! Нищо друго не е станало, само спахме в едно легло.

– И като сте наели цял апартамент, ти не можа ли да отидеш да спиш на дивана във всекидневната, а?

– Как си ме представяш да спя на диван? Тялото ми не може да понесе такова нещо, после цял месец ще ме боли гърбът.

– А защо не изпрати Славин там? Или удобно забрави?

– Сметнах го за неуместно. Славин от малък е свикнал на лукс и разкош. Той също не би спал там.

– Но пък е по-уместно ти да спиш в леглото до него? Поне накара ли го да си облече пижама?

– Пижама? По-добре от мен знаеш, че Славин не понася да спи с пижами, беше си… гол.

– Бил е гол и ти не се посрами да легнеш до него?

– Е, не беше съвсем гол, носеше боксерки. Доста къси и впити боксерки. Аз си бях с нощница, ако това ще те успокои.

– Как може да ме успокои фактът, че си спала до голия ми мъж, търкала си се в тялото му и си го опипвала, правейки се, че е неволно?

– Мисля, че страдаш от доста болезнена ревност. Изобщо не съм се докосвала до Славин… само до боксерките му.

– Обарвала си мъжа ми! Ти си жена без свян! И дори си го признаваш с гордост.

– Не съм обарвала мъжа ти, а само боксерките му. Бяха сиви на Calvin Klein с много приятна на допир тъкан. Знаеш, че имам голяма слабост към дрехите от всякакъв вид. А какво е имало под тях, не е било обект на моя интерес. И за да се успокоиш най-сетне, ще ти разкрия, че на другия ден дори накарах Славин да ти купи рокля като моята. И всичко го сторих от добри намерения.

– Рокля като твоята?

Едва сега Преслава забеляза, че роклите, които двете носеха бяха абсолютно еднакви, с изключение на разцветките – жълто и синьо срещу червено и бяло. Спомни си, че Славин ѝ подари тази рокля в деня, в който се върна от Слънчев бряг. По принцип подаръците, които той винаги ѝ правеше се състояха от дрехи, обувки или бижута. Така че в онзи миг тя не обърна много голямо внимание на тази плажна рокля. А днес пък дори я бе облякла за пръв път. Но познавайки добре щедростта на мъжа си, без съмнение роклята, която Добротея носеше беше купена от него.

– Искаш да кажеш, че си поискала от мъжа ми да ти купи рокля, след тази, която е взел за мен? – поинтересува се Преслава, а лицето ѝ с всяка изминала секунда ставаше все по-червено.

– Не, поисках от него да ти я вземе, след като ми я купи първо на мен, както и това сабо. – Добротея плъзна ръка по своята рокля, а след това посочи и към високите си жълти обувки. – Но понеже знам, че жълтото не е твоят цвят, затова ти взехме в червено. И тъй като си достатъчно висока, прецених, че тези ниски сандалки, ще ти стоят перфектно. И не съм се излъгала. Погледни се, страхотна си. Имам отличен вкус. – Кметицата се засмя широко.

– Никога не съм имала нужда ти да избираш дрехите ми! Никога! – процеди през зъби Преслава, а изцъклените ѝ от ярост очи, гледаха свирепо Добротея. – Всичко е налице – хотел, легло, дрехи! Ти имаш афера с мъжа ми! Току-що премина опасната червена линия, Тея! Току-що! Това означава война!

– Това означава глупост. Върви на яхтата си, погори със Славин и се успокой. Всичко е само в твоето въображение.

– Ще видим тази работа! Ще я видим! – закани се заплашително Преслава. Обърна се и заговори високо към всички, които стояха отвън и притаени наблюдаваха грандиозния им скандал.

– Граждани на Царствено, ние сме управлявани от една жена, която е диктатор и тиранин. Предлагам да се обединим срещу нея и да я свалим от власт. Нека ние вземем контрола над града. Да вървим и да превземем кметството, а аз ще стана вашия нов кмет.

Всички стояха вцепенени, опулени и шокирани от безумното предложение на разбеснялата се фотомоделка. Дори Ариана и Кристиан я гледаха недоумяващо. Виждайки, че не печели нито един привърженик с речта си, обзета от гняв Преслава реши да действа крайно.

– Искате ли да научите истината за Царствено? Истината за вас и вашите животи? Истината за това как всичко беше… – внезапно речта на Преслава секна, тя усети силен удар в гърба си, който я повлече напред, загуби равновесие и се строполи с лице забито право в пътната настилка. За няколко секунди остана да лежи така, а когато се огледа видя на метър от себе си, захвърлена едната от огромните дървени обувки на Добротея.

– Нито дума повече! – гласът на кметицата прокънтя властно и заповеднически, сякаш прозвуча от множество високоговорители, пръснати из улиците на целия град.

Всички ахнаха от изумление. За първи път виждаха кметица Щастие такава. Най-милата, добра, грижовна и усмихната жена на света току-що бе ударила с обувката си, един от жителите на града, при това дори го бе повалила на земята.

Преслава се изправи унижена, разярена и решена на пълно отмъщение.

– Браво, чудесно! Току-що всички жители на Царствено станаха свидетели на опит за убийство от страна на властимащия. Свършена си! Хора, видяхте ли какво представлява в действителност нашият кмет? Още ли искате тази жена начело на града ни?

– Че какво искаш от кметицата? Нима не прави всички ни щастливи? – кресна една жена със забрадка, застанала до оградата на една от близките къщи. – Върви на кораба си и сама реши проблемите с мъжа си. Не замесвай нас в тях!

– Точно така! – обади се мъж в подкрепа на казаното. – Не те е срам. Погледни се каква разюздана жена си и вместо да си благодарна, че Славин те търпи, ти идваш и нападаш нашата благодетелка. Махай се оттук и повече да не си посмяла да заплашваш кметица Щастие.

Преслава изгледа презрително мъжа, който изрече това. Същият дебелак само ден преди това мазно ѝ се бе умилквал в кафенето на центъра, както и много други пъти отпреди. Беше си купувал списания с нейни снимки и ѝ бе искал автографи, а сега мерзавецът я нападаше и наричаше разюздана. Вълната на общия гняв започна дружно да се надига към Преслава.

– Славин е много добър мъж! – заговори друг от тълпата. – Ако тая беше моя жена, нямаше и за секунда да търпя магариите ѝ. Ще ми се снима гола по списанията, хулиганката му с хулиганка! – Мъжът демонстративно се изплюва в краката си, изразявайки пълното си отвращение. – При подобна жена тоягата трябва да играе от сутрин до вечер, за да влезе в правия път.

– Да, точно така! Тоягата… Тоягата… – тълпата започна масово да се обръща срещу доскорошната си фаворитка.

Преслава усети, че губи почва под краката си и я обзема паника.

– Никога не съм се снимала гола, а само по бельо и бански! – отита да се защити тя с разтреперан глас.

– Да, много важно, че си била по гащи, все едно онези мръсни снимки, в които ни навираш задника си, ще станат по-малко отвратителни! – кресна злобно една дебела жена, чийто мъж беше горд притежател на всички списания с Преслава, и ежедневно въздишаше и се възхищаваше на всяка една от нейните изящни фотографии.

Преслава никога не бе допускала, че ще бъде подложена на такъв публичен линч от своите съграждани, който се оказаха една злобна и двулична пасмина. Тя се обърна за помощ към най-близко стоящия до нея – собственика на сладкарницата, Евгени. Той беше честен мъж и нямаше да ѝ се нахвърли, надяваше се тя.

– Евгени, приятелю, ти нали видя какво се опита да направи Добротея с мен?

Евгени видимо се притесни и започна да се оглежда неловко наляво-надясно.

– А-а-ами нищо не съм видял – смотолеви той.

Преслава кипна, наведе се, грабна сабото и го размаха пред лицето на сладкаря.

– Тя се опита да ме убие с ето това сабо, като го хвърли по мен!

– А… ами… аз не видях това…

– А какво видя?

– Ами всичко стана съвсем неволно. Сабото само отхвръкна от крачето на кметицата! Тя никога не би направила подобно нещо с някого.

– Мерзавец си ти, Евгени. Страшен мерзавец. Повече няма да стъпя в сладкарницата ти. И я проклинам да бъде застигната от невиждано нашествие на хлебарки. Да бъдат толкова много, че нито един човек повече не пожелае да опита от сладкишите ти.

– Че какво ти е сторила сладкарничката ми, та ще ѝ пожелаваш това? Що за човек си ти! – опули се изплашено Евгени и сякаш за момент щеше да се разреве.

Виждайки, че нямаше да получи подкрепата на никого от този град, Преслава се обърна към тях.

– Мишки! Страхливи мишки и малки отровни змийчета. Това сте вие! От този момент нататък приключвам с всеки един от вас.

– Прибирай се у дома и говори със Славин! – заповяда ѝ Добротея с твърд глас и тон съвсем нетипични за нея. – Няма да търпя сега да се караш с целия град, заради едно недоразумение.

Преслава се обърна към Добротея, погледна я с ярост и сви дясната си ръка в юмрук. Добротея също сви своята ръка в юмрук. Всякаква усмивка и миловидност бе изчезнала от лицето на вечно засмяната кметица. Двете се взираха с остри погледи една в друга, безмълвни, със стиснати в юмруци ръце.

Тръпка на ужас премина през Ариана. Тя знаеше какво означава това. Двете се готвеха за дуел. Не ѝ се мислеше какво щеше да стане, ако Добротея и Преслава всеки миг започнеха да се обстрелват с магия. А и могъщата магия, с която двете разполагаха, за секунда можеше да сравни целия град със земята и всичко да изчезне, сякаш никога не бе съществувало. Ариана реши рязко да се намеси помежду им. Пристъпи напред и застана пред Преслава, хвана я и дръпна леко назад.

– Моля те, успокой се – заговори нежно тя към нея. – От целия този гняв лицето ти е заприличало на нищо. Знаеш ли колко време ще ми трябва, за да го оправя?

– Не ме интересува. Славин не ме обича. Вече няма смисъл да бъда красива за никого – изхлипа Преслава и от очите ѝ потекоха сълзи.

– Напротив, обича те.

– Да, но е спал с нея!

– Стига глупости! Между тях нищо не се е случило. Те са просто приятели. Като брат и сестра са.

– До, но и е купил рокля и обувки.

– А на нас пък ни купи кола! Славин обича да прави подаръци. Нима не го познаваш? Моля те, отиди да разговаряш с него и ще видиш, че съм права. А утре ще дойдеш в салона ми, за да оправим това разкапано лице. Нали?

– Ох, мило дете, само ти ме възпираш да не напусна завинаги този град, пълен с мишки и змии, и да не се завърна никога повече. – Преслава избърса сълзите си, прегърна Ариана за утеха и тръгна надолу по улицата в посока към пристанището.

Добротея се обърна и също пое към своята къща. Докато вървеше, тъй като беше само с една обувка, тази на левия ѝ крак, понеже другата така и не ѝ бе върната от Преслава, накуцваше.

– Знам, че в момента изглеждам нелепа и смешна, но само да чуя и най-малкия кикот от някого, ще изхвърчи от Царствено скоропостижно.

Градът запази пълно мълчание след тези думи. Дори и крясъците на чайките утихнаха за няколко дълги секунди.

Ариана гледаше след слизащата към пристанището Преслава и прибиращата се в огромния си дом Добротея. Такъв скандал между двете досега никога не се бе случвал. А тези две стихии, ако бързо не стигнеха до помирение, нищо добро не очакваше града, както и всеки един от жителите му. Щастието на всички можеше да бъде изгубено завинаги. Това ужаси Ариана, затова още утре трябваше да събере в салона си Преслава и Добротея, и да се опита да ги сдобри. Салонът за красота на Ариана се беше превърнал в неутрална зона, където колкото и изумително да беше Добротея и Преслава никога не се караха и заяждаха една с друга. Там те бяха приятелки. Ариана не знаеше защо това място за тях беше като остров на мира, може би го правеха заради нея, а може би не, но каквато и да беше причината, тя трябваше да се възползва от нея. За доброто и щастието на всички те трябваше да се помирят, и то час по-скоро.

Advertisements