Расдал седеше сама в кабинета си, допушвайки поредната си цигара, в напрегнато очакване на утрото. Днес беше решаващият ден. Днес щеше да получи отговора от Брайън. Отговорът, който щеше да предреши всичко. Тя не можеше да чака нито секунда повече, загаси остатъка от цигарата си, взе папката с досието му, стана и тръгна към стаята, в която го държаха в пълна изолация през последните седмици. Поздрави охраната пред вратата му, след което я открехна леко и бавно пристъпи в помещението. Широка бяла стая с изкуствено осветление и голям холограмен екран с проекция на града, вместо прозорци. Брайън седеше с наведена глава, свит на пода в ъгъла до леглото си.

– Брайън? – изрече тихо Расдал, но той не пожела да вдигне очи. – Днес е денят. Обеща ми, че днес ще ми оповестиш решението си – напомни му тя.

– Казах ти след изгрева, а той, ако вярвам на онзи екран, още не е настъпил – отвърна Брайън.

– Знам, но не мога да чакам повече. Ще ми го кажеш ли сега?

Брайън отказа да отговори. Расдал седна на пода до него, хвана ръцете му, като го накара да я погледне.

– Искам да ти покажа нещо.

Тя му помогна да се изправи и го отведе до голямото огледалото в другия край на стаята.

– Погледни се внимателно и ми кажи отражението, което виждаш, наистина ли показва твоето лице, твоите очи, твоята коса? Или твоите по-скоро са тези? – Тя извади една снимка от папката, която носеше и му я подаде. На снимката се виждаше някакъв чернокос непознат мъж в цял ръст.

Брайън се вгледа съсредоточено в огледалото, след което погледна в снимката в ръцете си, след това отново в огледалото. Повтаряше това действие в продължение на минута. Накрая каза с треперещ глас:

– Не, това не е моето лице! Това не е моето лице! – Той хвърли снимката на пода, поставяйки ръката си върху отражението, което виждаше в огледалото. – Лицето в огледалото не е моето лице – изрече той и се разплака.

– Да, знам – прошепна Расдал и го прегърна. – Сега вече спомняш ли си?

– Всичко е било лъжа. Ти си била лъжа. Животът ми е бил лъжа… Никога не си ме обичала, нали? Всичко е било заради него!

– Отидох да намеря Цезар, но открих теб, Брайън. Помниш ли, когато ме чакаше пред хотела с кафето в ръце и след това, докато седяхме в парка, ти каза, че в онзи ден те е връхлетяло нещо изключително, виждайки ме?

– Помня го, разбира се.

– Но това не беше истина, Брайън, не аз бях изключителното нещо, а ти. Ти и това, че направи срещата между мен и Цезар възможна, че ми позволи да бъда до теб и него, едновременно. Че ме научи да обичам и двама ви. И днес само ти можеш да решиш дали ще ми го върнеш или не.

– Какво ще стане, ако откажа да го направя? Какво ще стане, ако не позволя на неговото съзнание да доминира над това тяло?

– Ще продължиш да живееш в Цезар още известно време, свързан със съзнанието му. Ще откриваш като свои част от неговите спомени. Накрая твоето съзнание ще надделее и ще заличи напълно неговото. Цезар ще изчезне, а в тялото му ще останеш само ти. А на нас няма да ни остава нищо друго, освен да те върнем в Земната територия, където ще започнеш живота си отначало.

– Ако това се случи, ти ще дойдеш ли с мен?

– Не, Брайън, няма да дойда, там ще бъдеш сам. Няма да мога да понеса да бъдем заедно, защото всеки път, когато ще погледна в теб, ще виждам Цезар, който вече няма да го има.

– Обичаш ли го?

– Много… Цезар е най-сложната ми и тъжна любов. А понякога и невъзможна любов. Имаше моменти в миналото, когато всичко между нас изглеждаше безвъзвратно изгубено, но Съдбата отново намираше начини да ни събере. И оттогава, колкото и години да минават, неговата любов си остава най-силното нещо, което крепи целия ми живот, светлината на дните ми.

– Ще останеш ли да посрещнеш изгрева с мен? – помоли я Брайън.

Расдал се усмихна, хвана отново ръката му и двамата застанаха пред рамката с холограмната проекция на настъпващия изгрев над Ню Йорк. Когато високите сгради заблестяха с отразената светлина на все по-издигащото се утринно слънце, Брайън вече беше готов с отговора си, който Расдал чакаше.

– Ще го направя. Ще ти го върна. Обичам те прекалено много, Сесили, за да не ти позволя да бъдеш щастлива.

Расдал застина, не знаеше какво да каже в този момент, който бе чакала от толкова време. Думите на Брайън я накараха да изпита тъга, вместо радост. Цезар се връщаше, но Брайън си отиваше.

– Безкрайно благодарен съм за втория шанс, който получих и щастието да съм с теб през последните осем месеца. Осъзнавам, че при други обстоятелства никога нямаше да те среща, а нашето познанство е най-важното и щастливо нещо, което се е случвало през целия ми живот. Искам да ми обещаеш, че когато той се върне, няма да забравиш мен – помоли я той.

– Няма да те забравя, Брайън, никога. – Расдал се усмихна и погали нежно лицето му.

– Обичам те.

Без да каже нищо повече, Брайън се приближи до Расдал, придърпа я в прегръдките си и я целуна продължително. Усети съзнанието на Цезар да се надига в него и точно в този момент му отстъпи водещото място. Брайън сякаш потъна в безкраен океан и след миг загуби съзнание. Тялото на Цезар се свлече към земята. Расдал го хвана, преди да се удари в пода и го постави на леглото.

Съзнанието на Цезар все още бе прекалено слабо, за да установи контрол над тялото му, щяха да минат няколко месеца преди това да се случи и Цезар да се събуди като себе си. Расдал зави нежно спящия си съпруг с одеялото от леглото му. Погали го отново по лицето и прошепна:

– Благодаря ти, Брайън. Цезар, връщай се по-бързо…

***

Сол помогна на Матю да изкачи стълбите към втория етаж на имението, след което го отведе в голямата всекидневната, където той седна на дивана. Матю никога, нито за миг не бе допускал, че именно това ще се окаже причината, която ще го накара да се завърне в дома на баща си.

Не го бе искал, но вече беше неизбежно, след като пое огнения елемент от Феникс това автоматично го направи следващия Притежател. Огънят в него започваше да се надига и бушува. Предстояха най-тежките часове за Матю. Той трябваше да премине през процеса, през който всеки един Притежател минаваше – овладяване на елемента. Едва тогава той и елемента щяха да станат едно цяло. На теория изглеждаше лесно, но в действителност започваше да става доста болезнено и трудно.

– Лорд Матю, радвам се, че сте тук, въпреки не особено добрите събития, които ви накараха да се върнете. Щастлив съм, че отново сте на мястото, на което принадлежите – каза с усмивка Сол, опитвайки се да разведри мислите му от предстоящото му изпитание. – Изглежда почти цялото семейство най-после се събра. Сега остава само и Августиан да съумее да прости на дядо си.

– За какво говориш, Сол? Къде се е събрало?

– Миналата нощ дъщеря ви също дойде при нас в имението.

– Какво?

В същия миг Матю я видя. Тя идваше от другия край на коридора, като носеше леген със студена вода и кърпа. Влезе при тях във всекидневната, остави легена върху масата, потопи кърпата в него и след като я намокри, я хвърли грубо към Матю.

– Дядо каза, че с това временно ще потушиш огъня, докато Сол ти приготви ваната с лед – каза остро тя.

Сол се отправи към една от баните на втория етаж. Маша и Густаво вече носеха торбите с лед, както той им бе заръчал.

Матю остана сам с дъщеря си и се почувства неловко от гневния и неодобрителен поглед, който срещаше в очите ѝ.

– Как се чувстваш? – попита го тя след дълго мълчание.

– Бил съм и по-добре – отвърна той. – Джейсън с теб ли е?

– Разделихме се. Той тръгна по своя си път, аз по моя. Дойдох тук, където много отдавна трябваше да бъда – каза тя и допълни ядосано: – Благодаря за апартамента и че спази обещанието си да ни потърсиш.

– Щях да го направя, ако беше малко по-търпелива.

– Да бе, сигурно.

– Откога знаеш истината за произхода си, Исидора? – попита я плахо Матю.

– Малко след извличането ми, дядо ми разкри всичко. Знам за теб от доста време. В първите години се надявах, че ти сам ще ми се разкриеш, ще ми признаеш кой си, ще ме прегърнеш и ще ми кажеш, че ме обичаш. Толкова имах нужда от тези думи и прегръдка, но в замяна получих само грубото ти отношение и изтощителни тренировки, съпроводени с постоянни обиди, когато не изпълнех нещо според заповедите ти, Матю.

– Съжалявам, че съм се държал по този начин с теб, но го правех само защото не исках Отерен да разберат коя си. Не исках да им давам да разполагат с още един коз срещу мен.

– Толкова ли си наивен, че да мислиш, че Аглая Отерен не знаеше за мен още с пристигането ми в земния център на Рио де Жанейро? Всеки път, когато си измисляше поводи, заради които да ме извика в кабинета си, ми отправяше постоянни намеци за теб и мен. Не спираше да сипе упреци за лошото ти отношението към мен. Умело се опитваше да ме накара да те намразя.

– И успя ли да го направи? Мразиш ли ме? – попита Матю със стомах свит от притеснение да чуе от дъщеря си това, от което най-много се страхуваше.

– Не, не те мразя, Матю, но не те и обичам. Ти направи всичко възможно, за да не те обикна. Изсипа целия си гняв над мен, само защото в онази нощ не те послушах, нали? Толкова много ти пречеше това, че избрах да бъда до теб. Ако знаех какво ме очаква, никога нямаше да избера да тръгна с теб в онази нощ.

– Ти не разбираш… – възрази той с треперещ глас. – Да, бях ядосан, че не избра небесния статус, защото твоето място беше тук, а не в земната делегация с мен, където да ставаш свидетел на ежедневните ми унижения от Отерен. Затова преди да ме съдиш, че съм лош баща, се запитай как се чувствах всеки път, когато те ме унижаваха пред очите на собствената ми дъщеря!

– Да, ето, че вината е отново в мен.

– Не виня теб, а този, който беше дошъл в къщата преди мен. Кажи ми, Исидора, мистериозният мъж, който те посети в нощта на извличането ти, Августиан ли беше?

– Какво значение има това сега, Матю – отсече тя. – По-добре ти ми кажи знаеше ли, че Джейсън е небесен шпионин?

– Да, той ми го призна малко след извличането си.

– Ха, защо ли не се учудвам! Сега много неща започват да ми се изясняват относно цялото ви поведение и всичките ви тихи, дискретни и неясни разговори. И двамата сте такива мерзавци. Ясно защо той повтаряше постоянно, че ти си бил бащата, от когото винаги се бил нуждаел. И двамата сте ме лъгали през цялото време.

– Исидора, престани да обвиняваш за всичко мен и Джейсън. Да, виновни сме, че скрихме някои неща от теб, но го направихме, само защото искахме да излезеш чиста от цялата история, в която бяхме забъркани.

– Да, но не излязох чиста. Излязох като беглец, с награда за главата от 250 000 абмидени.

– Никога ли не си се питала как така получи онези пет години пълна свобода в земната територия на Италия заедно с Джейсън? Не ги получи заради доброто ти представяне на Турнирите, получи ги благодарение на мен, за което отново трябваше да платя скъпо пред Аглая.

– О, я стига! Сега какво ще кажеш, че си полагал и жертви за мен?

– Това е самата истина, ако искаш я приемай! Имах бляскаво бъдеще, което ме очакваше в Небесната граница. Ако бях останал тук, сега навярно щях да бъда министър на светлината, но аз захвърлих всичко, зачеркнах целия си живот, който можех да имам, заради теб и Пол. Бях готов на всичко само за да си ви върна, включително и да стана слуга на най-големите ни врагове. Свободна си да не ме обичаш, но поне към жертвите ми се отнеси с уважение.

– Аз бях открила семейство, което се грижеше за мен и бях щастлива с него. Ти и твоята поява в живота ми, изобщо не ми беше притрябвала.

– Думите ти се забиват като нож в сърцето ми. Болят ме повече и от пламъците на огнения елемент в мен – каза Матю с насълзени очи.

– Думите ми са чистата истина, Матю. Ти беше най-ужасният баща, с когото едно дете може да бъде наказано.

– Знам, че сбърках в много неща, но какво толкова лошо сторих, че то да бъде непростимо?

– След като си вземеш ледената вана, Матю, и се почувстваш по-добре, ще те помоля да си тръгнеш от имението. Отсега ти казвам, няма да деля един покрив с теб. Ако възнамеряваш да оставаш, то аз ще си тръгна.

– Бъди спокойна, ако някой ще си тръгва, това ще бъда аз – отвърна огорчено Матю.

– Хубаво, поне веднъж и двамата да сме на едно мнение – отвърна доволно Исидора и допълни злостно: – Ако ти трябва допълнително охлаждане, можем да потърсим съдействие и от Студената кралица. Какво ще кажеш?

– Жестока си, знаеш ли? Тази кралица ме охлади достатъчно за цял живот, не ми трябва друго охлаждане от нея, но не съм очаквал, че и ти ще бъдеш същата като нея! Кажи на Сол, че от нищо не се нуждая – отсече Матю и се изправи. – Тръгвам си още сега. Ще се оправя и сам. Бъди спокойна, няма да ти преча, нито ще ти причинявам неудобството да ме виждаш отново. Аз наистина се оказах лош баща.

– Да, точно такъв си! Ти не ме заслужаваш, не заслужаваш и сина, когото имаш.

Исидора гледаше след Матю, който слизаше по стълбите и се отдалечаваше все повече от нея.

– Да, бягай, бягай. Това го умееш най-добре. Нали, Матю? – извика Исидора подир него.

След като Матю излезе отвън и входната врата хлопна, Исидора блъсна с все сила легена с водата. Той се преобърна и водата се разплиска по целия под. Обзета от безкрайно безсилие, Исидора падна на колене, взе кърпата, която допреди малко Матю бе държал до лицето си и я стисна силно в ръцете си, сякаш всеки момент някой щеше да я изтръгне от нея. След което не издържа и се разплака силно. Сол влезе и се спусна обезпокоен към нея.

– Какво се случи? – попита я той.

– Той си тръгна, Сол, тръгна си – обясни му през сълзи Исидора. – Защо просто не ме прегърна силно и не ми затвори устата с едно „ОБИЧАМ ТЕ”.  Защо е такъв?

– Лорд Матю естествено, че те обича, Исидора. Обича теб и Пол повече от всичко на света – успокои я нежно Сол. – Двамата с Пол сте най-важното нещо в живота му. И той не е спирал да го доказва, откакто сте се родили. Казвам ти истината, Исидора.

– Не знам какво да мисля, Сол, не знам. Той е страхливец и лош баща. Той е лош баща, Сол! – каза Исидора, докато плачеше неутешимо в прегръдките му. – Това беше последният път, в който бях готова да му простя.

***

– Съдържател Расдал, имате посетители? – съобщи Уаел, веднага щом Расдал излезе от стаята на Цезар.

– Кои? – попита с отегчение тя.

Расдал нямаше грам желание да приема когото и да е, точно в този момент, когато всичките ѝ мисли бяха погълнати от завръщането на Цезар и оттеглянето на Брайън.

– Негово превъзходителство лорд Константин и сестра му Аурора-Александрия са тук заедно с лорд Августиан и… градоначалник Индиго от града ни в Симетрия. И искат незабавна среща с вас.

– И четиримата са тук? Заедно? – възкликна с учудване Расдал и погледна невярващо в Уаел.

– Знам, за мен също се оказа изненада, но трябва да е станало нещо наистина сериозно, което да събере и четиримата. Чакат ви в заседателната зала на седмия етаж – съобщи той и след това насочи погледа си към вратата, зад която се намираше Цезар и попита: – Какво се случи вътре?

– Да кажем, че вече съм в очакване на събуждане – отвърна тя с лека усмивка и тръгна към асансьора в края на коридора.

Когато Расдал влезе в заседателната зала, видя и четиримата си неочаквани посетители. Те вече се бяха настанили около голямата кръгла маса. Константин и Августиан седяха максимално раздалечени един от друг, всеки избягващ погледа на другия, а огромното разстояние между тях бе заето от Аурора и Индиго. Расдал пристъпи напред и седна на свободния стол, като от дясната ѝ страна се падаше Константин, отляво Августиан, а двете жени бяха точно срещу нея.

– Е, на какво дължа тази чест? – попита равно Расдал, като обходи с поглед и четиримата.

– Аз съм тук само за да гарантирам пълната подкрепа на нашата династия – отвърна високомерно Августиан. – За нищо повече.

– Тук сме заради това, което в момента се случва… – Без да губи време Аурора премина директно на въпроса, но бе прекъсната грубо от Расдал.

– Каквото имате да ми казвате, го кажете чрез Константин. От приказките на всички ви, имам уши само за неговите думи, така че той да говори! – отсече тя, като двете с Аурора си размениха силно гневни погледи.

Константин се прокашля, заговори бавно, така сякаш започваше да разказва приказка и запозна Расдал с цялата налична информация, която по-миналата нощ бяха получили от Индиго. Накрая завърши с предложение на идеята си, чрез която можеха да възпрепятстват и осуетят плановете на Отерен.

– Значи искате от мен да абдикирам доброволно? Да оставя границата в ръцете на Аглая Отерен? – изрече с възмущение Расдал, след чутото.

– Няма да е точно в нейните ръце – отвърна Константин.

– Константин, искате да ѝ дадете петдесет процента от ресорите на Небесната граница.

– Тя иска власт, Расдал. Ако това ще спре техните действия в Симетрия, сме съгласни с този компромис. Освен това едно от изричните ни условия за съвместно управление ще бъде, новият Съдържател, излъчен след твоето оттегляне, да бъде от нашата династия.

– Ако не се съгласи с петдесет процента, какво правите?

– Няма да отстъпим за повече. Ако не стигнем до споразумение, ще продължим преговорите с планирани военни действия.

– А през това време ние с теб ще бъдем в Симетрия? Не ми харесва – каза Расдал и запали следващата си цигара за деня.

– Нужно е там да бъдат поне двама Съдържатели, които да са срещу Юстиниан. Трябва да защитим планетата ни и живота на нея. Аз като бивш Съдържател и ти като настоящ ще можем да изложим най-силните аргументи в защитата на нашата независимост. Изборът е твой. Може да откажеш и да започнеш военна операция срещу земната делегация незабавно, но това няма да разреши проблема, който те вече са създали в Симетрия.

– Точно сега ли трябваше да се случи това?! – промърмори ядосано Расдал. – Тази жена е болна за власт още от самото си раждане.

– Е, какво решаваш, ще дойдеш ли с мен и Индиго в Симетрия? – попита я той.

– Аз съм Съдържател на цялата планета, Константин, и като такъв съм наясно, че едно от задълженията ми е да защитавам и пазя нашата свобода и независимост, да гарантирам живота и безопасността на всички. Естествено, че ще дойда, но не ми харесва Аглая Отерен да бъде допусната до небесното управление.

– Тя и семейството ѝ трябва да бъдат залъгани по някакъв начин. Искаме или не, ще трябва да сложим край на 711-годишното им изгнание в земната територия. Тяхната истинска цел е само една, място в Небесната граница, и точно това ще им предложим, нищо повече.

– Сигурен ли си, че ще приемат?

– На деветдесет процента смятам, че отговорът им ще бъде положителен. Те не биха имали голяма полза да продадат планета ни на Симетрия и да отидат в съвета на групата на безпланетните.

– Кой ще води преговорите с тях?

– Аурора.

– Надявам се да отстояваш добре нашите позиции – обърна се към нея Расдал.

– Ще ги отстоявам. Знам как да говоря с Аглая Отерен – отвърна уверено Аурора.

– Хм, дано – изрече със съмнение Расдал и заяви твърдо: – Аурора, по време на тези преговори, искам всички обвинения от Матю да бъдат снети и името му да бъде изчистено.

– Това ще бъде нещо, за което и аз ще настоявам – каза Августиан.

Расдал отново заговори към Константин:

– Колко време двамата с теб ще трябва да останем в Симетрия?

– В най-добрия случай, ако всичко мине според плана ми и успеем да разубедим Съвета на Симетрия още на първите заседания, пълното анулиране на договора ще се случи след две или три години. При по-неблагоприятен развой на събитията, ще трябва да останем там и за по-дълго – обясни той.

– Ако ще тръгваме за Симетрия, то трябва да е още днес – обади се Индиго. – След по-малко от три часа кораб на комплекса ще премине в близост до тъмната материя. Друг такъв ще дойде едва след шест месеца, а тогава ще бъде късно за каквито и да било действия. Да припомня, че срокът, даден ни за възражения по сделката е само тримесечен, от който вече измина повече от седмица.

Настана момент на мълчание между всички, след който Расдал реши да им съобщи:

– Днес Цезар се завърна окончателно при нас. Все още съзнанието му е прекалено слабо, заради присъствието на другия мъж в него и той е в състояние на кома, което вероятно ще продължи през следващите месеци. Докато успее да се събуди, ще се нуждае от неотлъчни медицински грижи, но не искам да остава тук, нито пък Отерен да разбират за появата му.

– Аз ще се погрижа за него. Ще го взема при мен в имението – заяви Августиан. – Можеш да бъдеш спокойна, гарантирам, че никой няма да разбере за завръщането на брат ми.

Без да каже нищо в отговор, Расдал само кимна благодарствено към Августиан.

– Снощи се сблъскахме с група на Реставраторите в близост до имението, които бяха дошли за Анджелина – каза Аурора, отправяйки директен упрек към Расдал. – Сейлъри в Небесната граница? Това е нещо ново. Мислех, че държите нивото на сигурност високо.

– Държим го, но тази напаст изглежда се е сдобила с нови начини да заобикаля системата и да прониква дори тук. Трябва да бъдете нащрек с тях. Претенциите им вече се простират много по-далеч, отколкото в началото. Аз също имах интересен сблъсък с техни представители това лято.

Константин се изправи от стола си и каза:

– Расдал, бих желал да видим Цезар преди да тръгнем за Симетрия. Ще ни заведеш ли при него?

Расдал се съгласи да отведе Константин, Аурора и Августиан в отделението с Цезар, но категорично отказа Индиго дори да доближава до етажа, на който се намираше той. Тя остави съпруга си в компанията на неговото семейството, което беше силно развълнувано, че го вижда, макар и Цезар да не беше буден, за да отвърне на радостта им, и отиде в кабинета си.

– Аусар! – извика тя, веднага щом затвори вратата.

Миг по-късно хиляди миниатюрни пиксели, във формата на частици, се завъртяха във въздуха и холограмният интерфейс на системата застана пред нея. Отново в добре познатия си вид на чернокос мъж, носещ своя традиционен пясъчнокафяв костюм.

– Кажете, Съдържател Расдал – отвърна мъжът насреща ѝ, с приветлива усмивка.

– Чу ли разговора ни с Константин?

– Всяка една дума – потвърди той.

– Тогава няма да губим излишно време в обяснения. Искам да изтриеш записа от срещата ни. След това, когато Отерен дойдат в Небесната граница, искам да не оказваш никаква съпротива. Ще им предоставиш данни до всички свободни ресурси и ще им позволиш да те изключат. В никакъв случай не им позволявай да те препрограмират или изтрият, нека инсталират друга система върху теб, като през това време ти премини в спящ режим и следи всичко, което се прави от тях и го записвай. Когато се върна, ще дойда за теб и ще ми е необходима цялата налична информация за дейността им.

– Разбрано, няма да давам никакви признаци на активност, но трябва да остана онлайн.

– Точно така. Надявам се скоро да можем да се видим отново! – каза Расдал.

– Ще чакам с нетърпение деня на завръщането ви, Съдържател Расдал! – заяви Аусар и двамата се сбогуваха с кратка усмивка.

Расдал огледа с тъга кабинета си. Мястото, което оставяше зад себе си, щеше да ѝ липсва наистина много. Но най-много от всичко щеше ѝ да липсва това, че там, където отиваше, Цезар нямаше да бъде с нея. Отправи се към съдържателския апартамент и напълни с дрехи един от празните куфари в гардероба си. Беше един от онези, които бе използвала по време на тазгодишните турнири и не бе допускала, че скоро ще ѝ се наложи да ползва отново.

Няколко минути по-късно, следвайки Константин и Индиго, Расдал незабелязано се отправи към аеропарка зад резиденцията.

По изрично настояване на Константин, Индиго бе прикрила лицето си с широк шал, изпод който се виждаха само яркозелените ѝ очи. Той деликатно ѝ бе обяснил, че ако хората наоколо я разпознаят като Съдържателя или Анджелина, и осъзнаят, че тя не беше нито една от двете, общата им прилика щеше да причини само излишна паника в и без това достатъчно стреснатото общество. Тя се съгласи, макар предложението му изобщо да не ѝ се понрави. Някога, когато бе грозна, отблъсващият ѝ външен вид я принуждаваше да крие постоянно лицето си, но сега тя бе красива също като Расдал и държеше да го показва във всеки един миг. Красотата на Индиго се бе превърнала в нейната най-голяма гордост. Добре, че там, където отиваха, тя нямаше да бъде тази, на която щеше да ѝ се налага да крие лицето си.

Тримата се качиха на борда на един малък небесен кораб. Константин зае пилотското място и стартира двигателите. Расдал и Индиго се настаниха на седалките отзад. С този кораб щяха да преминат през тъмната материя, обгърнала планетата, и да достигнат преминаващия наблизо голям космически кораб, който щеше да ги отведе до Симетрия – място познато още и като Центъра на Вселената.

***

Вече се разсъмваше и над имението на Августиан.

Матю вървеше сам през гората на сенките и жестоките думи на Исидора продължаваха да отекват силно в съзнанието му. Усещаше, че болката от огъня в него, сякаш започваше да изгаря цялото му тяло. Беше прекалено слаб да продължи напред. Свлече се и падна на земята. Остана да лежи така незнайно колко дълго, накрая с големи усилия успя да допълзи до едно дърво недалеч от него. Облегна се на ствола му, огледа се и му се стори, че всичко наоколо гореше в яростни пламъци. Осъзна, че му трябваше помощ. Не беше в състояние да се справи сам. Имаше само един човек в целия свят, който можеше да потърси в този миг. Неговата невъзможна любов, притежателят на Пустинния елемент – Ан-Ату. Той се вгледа в плетената гривна около лявата си китка и си спомни нейните думи.

„Нишките на тази гривна са свързани пряко с духа на пустинята. Ако отново имаш нужда от помощта ми, просто отключи светлинния си поток и остави светлината ти да премине през гривната. Аз ще я усетя и ще дойда“.

Той така и направи, след което не му остана нищо друго освен да чака.

С всяка изминала секунда силата на огъня го връхлиташе с цялата си мощ, а болката, която трябваше да понася тялото му, ставаше все по-безмилостна. Не знаеше колко време бе минало, когато най-после чу над себе си нейния глас. Тих, нежен и успокояващ.

– Матю, какво се е случило? Какво е станало с теб?

Матю надигна глава и се опита да я открие с поглед, но не виждаше нищо друго освен огън. Когато тя съзря яростните червени пламъци, изпълнили сините му очи, застина в недоумение. Щом осъзна какво бе станало, успя да изрече единствено:

– Феникс?

– Изправихме се един срещу друг и той завърши мъртъв. Аз не успях да се освободя навреме и поех огнения елемент от него.

– Тялото му?

– Сол се погрижи за него. Отнесе го там – каза той и посочи с пръст нагоре.

– Хубаво – изрече с облекчение Ан-Ату. – Значи вече няма нищо, което да те уличава в убийството му.

– Не знам какво да правя сега…  сам… страх ме е, Ан-Ату.

– Спокойно. Няма да си сам, аз ще бъда с теб – успокои го тя, като го погали по нагорещеното лице. – Трябва да те отведа в Драконовата крепост.

– Драконовата крепост ли? Защо там?

– Матю, всеки нов притежател на Огъня изгаря, преди огненият елемент да го приеме за такъв. И е най-добре огнените пазители да присъстват на този процес. Така най-бързо ще получиш легитимацията си на Притежател.

– Ами ако ме отхвърлят? Те всички са хора на Феникс.

– Никой от тях не е в състояние да те отхвърли, докато ти можеш да отхвърлиш всичките и да избереш нови пазители, веднага щом изгарянето ти приключи.

– Ан, изгарянето… Болезнено ли ще е? – попита той, обзет от нарастващ страх.

– Да, Матю, болезнено ще е. Ще бъде най-болезненото нещо, което някога си изпитвал, но аз вярвам в теб и знам, че ще издържиш.

– А ако не мога? Ако огненият елемент ме убие.

– Няма да те убие, защото ти ще бъдеш неговият Притежател. Ще издържиш и няма да се предаваш нито за миг. Разбра ли, Матю?

– Да, разбрах, да не се предавам.

– Точно така! Хайде! – извика Ан-Ату и му помогна да се изправи.

– Ан…

– Да.

– Моля те, обещай ми, че каквото и да стане, тя няма да разбере за мен. Обещай ми, че няма да позволиш, тя да разбира за мен – настоя Матю с тревога в гласа.

– Няма да разбере, аз ще се погрижа за всичко. Не мисли за нея – успокои го тя.

– Усещам болка в цялото си тяло – сподели Матю.

– Нормално е.

– Но в дясната си ръка, тази, която бе покрита с плазмата на посланика, нищо не усещам.

– Може би, защото още не е излекувана, а може и да е заради езерната вода от Оазиса – каза небрежно Ан-Ату, като опита да скрие тревогата си от това, което току-що Матю ѝ бе признал.

– Ан, не мога въобще да помръдна ръката си и мисля, че знам защо. Няма смисъл да се самозалъгвам, няма да издържа изгарянето. Чувствам се много слаб, тялото ми вече започна да поддава, няма да мога да го издържа…

– Напротив, Матю, ще го издържиш! – извика високо тя, а в гласа ѝ прозвуча пълната увереност, която имаше в него.

Ан-Ату придърпа Матю още по-близо до себе си, който вече с всяка стъпка залиташе от пътя, и го поведе решително напред към Драконовата крепост.

***

Аурора и Августиан изпратиха официална покана, от името на Съдържателя, до земния делегат Аглая Отерен за незабавна среща във Втори небесен център на Небесната граница.

Аглая се отзова на поканата им почти мигновено. Само час след като тя бе достигнала до нея, Аглая пристигна в сектор Ню Йорк заедно със сина си Леандър и цял куп придружаваща ги охрана.

Аглая се отнасяше много драматично по отношение на собствената си сигурност и лична охрана. Беше безкрайно внимателна към всяко едно от пътуванията си или публична проява. Никога не изключваше възможността, че може да стане жертва на покушение от зложелатели, каквито със сигурност имаше някъде.

Когато видя, че в заседателната зала бяха посрещнати само от Аурора и Августиан, а от Расдал нямаше и следа, тя разбра, че брилянтният им план най-после бе сработил. Заедно със сина си тя седна на масата за преговори, изпълнена с вълнение и радост. Августиан и Аурора виждаха за първи път Аглая толкова сговорчива и усмихната. В момента тя демонстрираше триумфа си над тях. Тя се завръщаше в Небесната граница заедно с цялото си семейство и това вече беше извън всякакво съмнение.

Аглая познаваше Константин до съвършенство. Знаеше, че той бе добър оратор и можеше да убеждава останалите в мнението си, служеше си добре с думите и щом те започнеха да излизат една след друга от устата му, съпроводени от мекия му и плътен глас, започваха да звучат като песен. Константин имаше неподправената харизма на онзи тип лидери, които успяваха да накарат останалите да им се доверят и харесат. Той винаги стоеше уверен пред публика, излъчваше гордост, но не прекалена, толкова, колкото беше необходима, за да вдъхне респект в останалите. Всичко при него беше умерено, близко до съвършеното.

И въпреки побелелите си коси и застаряващия вид, Константин си оставаше един от най-красивите мъже, които Аглая бе виждала и това не беше само нейно мнение, хиляди жени на различни възрасти, от различни краища на планетата, го намираха за неустоим. Дори имиджът му на плейбой и женкар работеше в негова полза. Голяма част от мъжете се опитваха да му подражават в начина му на живот. Без дори да го иска, той се бе превърнал в ярка състезателна легенда, вдъхновението на хиляди млади неориентирани момчета и не толкова млади отегчени мъже, търсещи слава, пари и женско внимание, като състезатели в ралитата с небесни джетове.

Но това беше само лъскавата страна на живота му. Аглая познаваше и другата, онази, която не блестеше в светлина, а беше изпълнена с мрак, безкрайна тъга и дълбоко притаен гняв. Тя познаваше и онзи Константин, който никой друг не подозираше, че съществува в него. Онзи Константин, който я бе накарал да изпита собствената си смърт, безмилостен и жесток мъж, който не се трогваше от отчаянието и ужаса в очите ѝ, от неистовите молби на стичащите ѝ се по лицето сълзи за още капчица живот.

И въпреки всичко случило се между тях, късно нощем, преди да заспи, в представите си Аглая не спираше да се вижда рамо до рамо с Константин. Той като Съдържател, а тя като единствената му избраница и съпруга, стояща неотлъчно до него и двамата заедно, будещи възхищението на всички. Те наистина можеха да бъдат перфектната двойка.

Всеки път, когато си спомнеше за кого в момента беше женен Константин, гневът в Аглая се разгаряше с нова сила. Тя отказваше да проумее как е възможно той да замени нея – жена изградена от високи стандарти във всеки един аспект, за онази проста шивачка Алиса, която се опитваше да се наложи в обществото, като успяла бизнес дама с глупавия си хотел.

Още щом научи, че Константин е отпътувал с Расдал към Симетрия, за да оспорят продажбата и евентуалното презаселване на планетата, на Аглая ѝ стана пределно ясно, че шансовете им да спрат сделката започната от Юстиниан са големи. Но тя запази умерена твърдост и неотстъпчивост по някои от въпросите, по време на дългите преговори, които бяха започнали от обяд, а приключиха чак към полунощ.

Юстиниан нямаше да отправя ответни възражения към позициите, които Константин и Расдал щяха да заявят в Симетрия. Но и дума не можеше да става брат ѝ да оттегли подписа си от договорите със Съвета на Симетрия. Та това беше техният единствен гарант, че от Династията на Първия няма да се отметнат от обещанията си при първия удобен случай.

Равно дялово участие в управлението на Небесната граница я устройваше идеално, но другите две искания на Аурора и Августиан не ѝ бяха хич по вкуса.

Първото беше свързано с избора на Съдържател, който можеше да бъде само и единствено от Династията на Първия, а второто – прекратяване издирването на Матю и останалите, и пълно изчистване на имената им. Аглая се съгласи да прекрати издирването и на петимата, но прие да изчисти публично имената само на четирима от тях. За реабилитиране на Матю и дума не можеше да става, та той си бе позволил да убие посланик, а това нямаше как да бъде оправдано.

След известно увъртане, все пак склони и по въпроса със Съдържателя, като единственото ѝ условие беше постът да бъде поет от Пол-Константин, който освен, че по произход беше от Династията на Първия, дълги години бе живял под опеката на Леандър и Кристин, членове на династия Отерен. Това беше единственото компромисно решение, с което можеха да постигнат договореност и по този въпрос.

Аглая не пропусна да постави и своите искания, свързани с нейните най-големи съюзници в борбата ѝ за отстраняването на Расдал.

– Разбира се, статута на Консултантите на висш и върховен, справедливо съблюдаващ орган, нещо, което Расдал им бе отнела, трябва да се възстанови – заявила беше Аглая, като не пропусна да подчертае. – Не трябва да забравяме, ние, сияйните, колко много дължим на тях.

– Ние, сияйните, дължим много само на един мъж, и той не се намира сред онези дванадесет господа, заменили военните си костюми с дълги бели тоги! – светкавично я беше поправила Аурора.

След като преговорите приключиха приемливо и за двете страни, четиримата си стиснаха ръцете в знак на примирие.

Докато Аглая и Леандър пътуваха обратно към земната територия, с големия си и помпозен правителствен кораб, с който бяха пристигнали съвсем демонстративно, той запита майка си с леко раздразнение.

– Е, доволна ли си вече? Стана на твоето.

– Разбира се, само ако знаеш от колко дълго чаках този миг – изрече със задоволство тя и напълни две високи чаши с шампанско. – Нека вдигнем тост за победата ни.

– Аз няма за какво да празнувам – отсече Леандър и отказа да вземе своята чаша.

– Както желаеш – отвърна спокойно Аглая, вдигна наздравица сама със себе си, след което отпи с възторг от чашата си. – Както ти казах, Леандър, от всяка ситуация, ние излизаме победители. Днес получаваме петдесет процента от управлението на Небесната граница, а утре ще станем и пълноправните ѝ владетели. Не си мисли, че ще позволя на онзи вчерашен пикльо, Пол-Константин, да е дълго време Съдържател на сияйните.

– Защо тогава настояваше пред тях, именно той да бъде Съдържателят?

– Защото, както вече казах, Пол-Константин е просто един вчерашен пикльо и него най-лесно и бързо мога да дискредитирам, и да затворя завинаги вратите на Династията на Първия към Небесната граница.

– Не разбирам какво ти е направило момчето, че го ненавиждаш толкова? – възмути се Леандър.

– Потомък е на Константин, това ми е достатъчно, за да го мразя и да искам да го съсипя, както и всички от неговата династия. Разбрах, че Кристин е избягала от теб, щом е научила за него.

– Да, и се чувствам ужасно! Не спирам да съжалявам за това, което ме принуди да сторя. Ако можех да върна времето назад, сега никога не бих предал Пол отново.

– Само че ако не го беше направил, днес нямаше да водим този разговор с Династията на Първия. Не знам дали го разбираш или наистина си много глупав!

– По-добре да съм глупав, отколкото изпълнен с такава злоба като теб! – сопна се той.

– Успокой се вече, нали ще го видиш отново, щом малкият лигльо встъпи в длъжност. Не забравяй да се свържеш с Леонардо, Кристин и Изабела, те също трябва да присъстват на церемонията му.

– Не мисля, че Кристин ще иска да ме чуе въобще.

– Ще те чуе, щом разбере, че става въпрос за Пол-Константин. Направо недоумявам как допусна собствената ти дъщеря да се влюби като някоя хлапачка в него – изсъска яростно Аглая.

***

Моментът от развоя на събитията за Аурора и Августиан, можеше да се нарече всичко друго, но не и радостен.

– Трябва да съобщим на Пол какво сме решили – каза мрачно Аурора. – Също трябва да отведем Цезар в имението.

– Съзнаваш ли, че днес ние предопределихме целия му живот, без дори да се поинтересуваме какво иска той самият. Погазихме правото му на избор.

– Понякога цената, която плащаш, за да си от Династията на Първия е точно такава. Да пожертваш себе си и собствените си желания, в името на една по-висока и възвишена цел. В името на общото добро. И сме длъжни да накараме Пол да разбере точно това. На един е отредено да стане Притежател, на друг Съдържател. Отговорността винаги е съпътствала нашето семейство и днес просто беше поредният път, в който ни се напомни за нея.

– Силни думи от една силна жена. Но колкото и да си силна, не мога да не се запитам дали ще можеш всеки ден да бъдеш тук, в обкръжението на Отерен, знаейки всичко, което те са причинили на нашето семейство – на Първия, на баща ми, на Константин, на теб, на Мати, на внуците ми…

– Не мисля, че имам избор, Августиан. Това, което казах за Пол, се отнася и за мен. На този етап ще трябва да търпя присъствието им, поне докато Константин и Расдал не се върнат от Симетрия с добри новини – отвърна Аурора.

– И след това какво? Трети междупространствен конфликт?

– Силно се надявам да не ни се налага да се стига до него.

След малко Августиан и Аурора също напуснаха резиденцията, вземайки Цезар със себе си. Докато пътуваха към имението, Августиан не спираше да мисли какво ли се случваше там със сина му и огнения елемент, на който се очакваше да стане Притежател. И въпреки че той вярваше силно в потенциала на момчето си, някаква малка, обезпокоителна тревога се бе появила в него, че нещата можеше да не се развият според очакванията им.

Advertisements