Тази нощ се изсипа проливен дъжд и над дома на Константин. Тътените на далечните гръмотевици се чуваха глухо и от време на време небето проблясваше слабо от някоя и друга светкавица.

След вечеря Константин, в компанията на сестра си Аурора, бе седнал на масата до прозореца във всекидневната на по чаша червено вино. Темата на разговорите им, около която се въртяха цяла вечер, бяха Анджелина и Пол. На Аурора и трябваха почти четири седмици, за да склони Матю да посетят имението на Августиан и да се срещнат с тях. И след дълги увещания, утре сутрин беше денят, в който това щеше да се случи.

Истината за цялото нежелание на Матю да отиде в дома на баща си се дължеше основно на страха му да застане лице в лице със сина си. Не спираше да си мисли, че Пол можеше да го отхвърли и осъди. Вече бе изпитал ненавистта на дъщеря си, не искаше това да се случва и със сина му. Ако Пол беше останал в дома на Константин, нещата за Матю щяха да бъдат много по-лесни, защото тук с него щеше да бъде и неговият дядо, който винаги успяваше да му вдъхне нужната увереност. А там, в имението на Августиан, той нямаше да бъде с тях, за да му послужи като балансьор и обединител, ако отношенията му с Пол не потръгнеха гладко. Но колкото и да го бе отлагал, желанието му да се види с момчето си бе по-голямо от страховете му. Вече нямаше търпение да настъпи утрото и с Аурора да потеглят към имението.

Матю се бе усамотил на подводния етаж в стаята, където преди бе настанен Пол. Някога в същата тази стая живееше той, а по-късно заедно с него и бившата му жена. Матю бе установил с изненада, че Константин все още пазеше всичките му вещи непокътнати. Както и тези от детската стая на двете му деца, с всичките им играчки, които той и Константин им бяха купили навремето.

Въпреки че Константин държеше заключена тяхната стая, за Матю не беше проблем да открие ключа. Веднага щом се озова между четирите ѝ стени, той осъзна с тъга, че в тази къща се криеха най-щастливите му спомени. Само ако не се бе подвеждал по лъжите на жена си, само ако не се бе обърнал срещу Константин, вероятно никога нямаше да загуби децата си, вероятно днес всички щяха да бъдат много по-щастливи.

***

– Спомняш ли си все още мама и татко? – Аурора реши да попита брат си, след като бяха обсъдили всичко свързано с Пол и Анджелина.

– Помня ги, да – отвърна той и се усмихна леко натъжен.

– А аз почти не. Дори вече не мога да си спомня как изглеждаха лицата им – каза Аурора. Отпи от кристалната чаша до себе си, пълна с тъмночервено вино, след което продължи да я държи в ръката си, заглеждайки се продължително в нея. – Един от малкото ми останали спомени, свързан с тях, е как четиримата се събирахме на вечеря и татко всяка вечер винаги пиеше вино, точно с такъв цвят като това.

– Да, казваше, че тъмночервеното му е любимо – спомни си Константин и се засмя. – Също като на теб.

– Може да ти прозвучи странно, но когато пия такова вино, имам усещането, че той е до мен. Именно затова винаги избирам вино точно с този цвят – разкри тя, докато поклащаше леко чашата в ръката си.

– Не, не ми звучи странно – каза тихо Константин.

– Мислиш ли, че ако те бяха оцелели в онази нощ, сега всичко щеше да бъде далеч по-различно? Включително и грешките, които направихме?

– Да, мисля го, непрестанно.

– Константин, на никого досега не съм го казвала, но в нощта, когато Асейл падна от власт, докато с Цезар пътувахме към крепостта, спряхме за кратка почивка в една крайпътна странноприемница. Вероятно от студа, умората и напрежението, изведнъж топлината на огъня ме накара да се отпусна и заспах за момент. Момент, в който мисля, че сънувах майка ни. Не знам дали наистина жената от съня ми беше тя и дали изглеждаше като нея, но там в съня ми, тя ме подкрепи в решението ми да дадем шанс на новото начало. Именно тя ме убеди, че съм на прав път.

– Аз също ги сънувам понякога – призна Константин. – Мисля, че те продължават да живеят някъде в нашите сънища и ни напътстват, когато имаме нужда от това.

Неочаквано някой почука по външната вратата. Константин и Аурора си размениха озадачени погледи.

– Отивай долу! Може отново да е Феникс – нареди той шепнешком на Аурора.

– Отваряй. Няма да се крия от никого! Дори той да е и Притежател на елемент – отвърна твърдо тя.

– Толкова си упорита. Никога не ме слушаш – недоволно процеди през зъби Константин, изправи се и тръгна предпазливо към вратата.

Отвори я внимателно и видя отпред да стой слаба женска фигура, мокра от главата до петите, покрита с наметало с качулка. Тя леко отвърна глава нагоре и той зърна част от лицето ѝ.

– Анджелина?! – изненадано възкликна Константин.

– Не, аз съм – каза жената и отметна назад качулката си, като пристъпи крачка напред към светлината. Константин видя изумрудено-зелените ѝ очи и яркочервената ѝ коса. – Индиго…

– Какво се е случило? Какво правиш тук? – с още по-голяма изненада изрече той.

– Трябва да ти съобщя нещо – каза му тя, като пристъпи навътре и свали наметалото от себе си. В следващия миг рязко се стресна, щом видя в дъното на стаята да седи Аурора, вперила остър поглед в нея.

– Добър вечер! – изстреля бързо Индиго.

– Добър вечер! – отвърна студено Аурора и продължи да пие от виното си.

Аурора и Индиго не се бяха виждали от дните преди да избухне Вторият междупространствен конфликт, и можеше да се каже, че след последната им драматична среща двете категорично не бяха останали в добри отношения.

Аурора огледа с внимание пристъпваща със стеснение Индиго. Също като някога, тя беше облечена в дълга семпла рокля с пристегнат корсет, а червената й коса бе прилежно прибрана в плитка. Новодошлата приличаше на някаква проста селянка, без капка изтънченост, с огромната разлика, че тя всъщност не идваше от някакво затънтено планинско село, а пристигаше чак от другия край на Вселената, където се радваше на авторитет и власт. Аурора недоумяваше как изобщо семейството им, в нейно отсъствие, ѝ бе гласувало такова огромно доверие и ѝ бяха делегирали тези стряскащо отговорни правомощия. Нима чичо им, Константин, Цезар и самата Расдал бяха забравили за всичко сторено от Индиго?

Аурора се вгледа в нежното и изящно красиво лице на Индиго. Да, сега тя беше красива – такава, каквато винаги бе искала да бъде. Но на каква цена? Спомни си за измамата, чрез която Индиго се бе сдобила с това лице и се изпълни с раздразнение. Измама, която отключи всичкия онзи хаос и ужас, който се стовари върху тях и отне милиони животи. Една безобидна на пръв поглед подлост, която доведе до необратима промяна, измени облика на целия свят. Една съвсем малка невинна грешка с огромни последици.

Индиго имаше своя огромен принос за Втория междупространствен конфликт, но Аурора добре съзнаваше, че вината за него беше колективна и се криеше в миналото. Сякаш събитията бяха предначертани още с избухването на Първия междупространствен конфликт, а те просто ги следваха, движейки се като пионки върху нечия дъска за игри. Ако Самира не бе дошла с корабите си, ако в града нямаше заговор срещу баща им, ако не го бяха убили заедно с майка им в онази нощ, също ако Аглая не беше извратено влюбена в брат й, и ако Александрия не бе обзета от свирепо желание за отмъщение – никога не би отвела Константин в Египет. Тогава той нямаше да срещне Далия и в него да се породи онзи отчаян стремеж към нея. И Расдал също не би се появила, и нищо нямаше да доведе до създаването на Индиго, а озлобената принцеса Сайра щеше да си остане просто принцеса, и никога нямаше да има възможност да се превърне в Асейл, която да стовари онази жестока война върху света. Ако само едно от тези неща не се бе случило, всичко можеше да бъде избегнато още в самото си начало. Включително не биха стигнали и до убийството на един от своите. Но миналото беше такова, каквото е, не можеше да се промени. Важно беше настоящето, а това настояще беше Анджелина. Сега тя имаше шанса да бъде различна, на нея се падаше честа да стане новата надежда, сладката утеха за провалите и пораженията им в миналото, примерът, че не всичко случило се е било напразно. Аурора дори не искаше и да мисли за обратното като вероятност. Тя бе заложила твърде много на това момиче, за да допусне да се превърне в поредната разочароваща личност. Не, този път не! Всичко щеше да бъде различно.

– Ела по-близо до огъня, цялата си вир вода! – каза загрижено Константин и придърпа Индиго до камината. – Кога пристигна тук?

– Преди няколко минути. Използвах момента на светкавиците, за да навляза незабелязано в атмосферата на планетата и дойдох направо при теб – обясни тя и не пропусна да попита: – Странно, че когато ме видя отвън пред вратата, не ме взе за Расдал, а ме нарече Анджелина. Това момичето на Асейл ли е?

Константин кимна утвърдително и продължи озадачен:

– Кажи какво те води при мен?

– Съжалявам, че идвам в момент, в който ще ми се наложи да разваля семейната ви идилия, докато си попийвате червено вино.

Индиго стрелна с бърз поглед Аурора, която седеше съвсем непоклатима, опряла ръце на масата, но веднага след изреченото от нея, Аурора нарочно вдигна високо чашата си и съвсем демонстративно я пресуши до дъно.

– В Симетрия се случва нещо наистина обезпокоително, което само вие сте в състояние да спрете – продължи Индиго.

– Какво точно може да се случва пък там? – засмя се Константин с леко пренебрежение.

– Братът на Аглая Отерен, Юстиниан, е там заедно със сина си, и от позицията си на бивш Съдържател води преговори със Съвета на Симетрия за продажба на планетата ни.

– Какво? Що за глупост? – възкликнаха в един глас Константин и Аурора.

– Не е глупост, а самата реалност! – възрази Индиго, грабна мокрото си наметало, което Константин бе опънал на дивана да съхне и извади от него малък прозрачен таблет, който му подаде. Той го взе с колебание и видя, че устройството съдържаше копия от цялата документация, по която се водеше споразумението между двете страни за продажба на планетата. След като прочете основната информация, той даде таблета и на Аурора.

– Но ние сме независими от Симетрия. Как изобщо е възможно подобно нещо? – недоумяваше Константин.

– Той не може да продаде планетата ни! Това е абсурд! Какво си мислят те?! – остро се възмути Аурора.

– Събудете се! Симетрия е в криза. Все по-малко са планетите годни за живот във Вселената, а все повече расите в нея – извика Индиго. – А нашият независим и привлекателен  свят отдавна е апетитна хапка за тях. От Симетрия дадоха тримесечен срок, в който сделката може да бъде оспорена, но изрично посочиха, че това могат да го направят единствено най-висшестоящите лидери на планетата от ранга на Юстиниан. И както се досещате, условието им може да бъде изпълнено само от Съдържателите – настоящия и бившите.

– И защо научаваме за това едва в последния момент, Индиго? – попита остро Константин.

– Съжалявам, но с каквато и власт да разполагам в града, тя не е по-голяма от тази на Съвета и титлата, с която Юстиниан Отерен се рекламира пред тях. Изненадата и за нас беше огромна, но веднага щом научихме какво се подготвя, незабавно тръгнах към вас.

– Трябва да им го призная на Отерен, измислили са наистина съвършен начин да отстранят Расдал от поста, като я принудят да напусне планетата, за да оспори сделката им – каза Константин, смеейки се, обзет от гняв. – Това ще бъде техният златен билет за гарантираното им завръщане в Небесната граница и поемане на цялата власт.

– Ще бъде катастрофа, ако те завземат властта по този начин! – изрече обезпокоено Аурора.

– Разбира се, има и начин, с който можем да им се противопоставим, въпреки че не знам доколко ще бъде ефективен. Но след като сме притиснати от тези обстоятелства, сме длъжни да опитаме – заяви Константин. – Но за целта трябва да говорим с Расдал.

– Каквото и да правите, трябва да го правите сега. Защото, ако изпуснем срока, само след три месеца от Симетрия ще започнат процес по прочистване на планетата, а това означава масирани атаки, пълно изтребление на населението и видовете. Ще заличат всичко, за да заселят тези от новите раси, които платят най-много, за да получат правото да бъдат тук. Дори тъмната материя няма да ги спре, говори се, че вече разполагат с технология, чрез която могат да я разкъсат – обясни тревожно Индиго.

– Аурора, отиди да извикаш Матю. Трябва да ускорите пътуването си до имението на Августиан, като заминете още тази вечер. Искам да информирате и него за ставащото. Ние с Индиго тръгваме към Втори небесен център, където ще ви чакаме да дойдете всички, за незабавна среща с Расдал – разпореди Константин.

Advertisements