Турнирите се провеждаха на всеки пет години в земната територия и бяха съвместно мероприятие между земните и небесните сияйни. Целта им беше да се сравнят постиженията след приключилото обучение на младите сияйни и от двете страни. Бяха се превърнали в традиция през последните 650 години. Идеята за тях бе въведена от предишния съдържател Цезар.

Турнирите бяха и единственият момент, в който земни и небесни сияйни се събираха на едно място и можеха да се държат като приятели, макар не винаги да бе така. В повечето случаи небесните гледаха с ясно пренебрежение към земните. На събитието присъстваха лидерите и на двете страни, дванадесетте консултанта и обикновено и двама представители от притежателите на седемте елемента.

Тази година се провеждаше 130-ят поред турнир и наред с него се честваше 650-годишния юбилей от началото на това вълнуващо събитие в сияйния свят. Именно заради юбилея, провеждането на турнирите бе планирано така, че да протече заедно с единадесетдневния Празник на Светлината.

Празникът на Светлината започваше винаги в 1:01ч в сутринта на 31-ви юли и продължаваше до залеза на 10-ти август.

Преди повече от две хиляди години на тази дата, точно един час и една минута след полунощ, бе заблестяла светлината в първия сияен. С този ежегоден период от средата на лятото, сияйните отдаваха своята почит към първите единадесет сияйни, поставили основите на днешния сияен свят и дали началото на петте велики династии, донесли трайната и необратима промяна на планетата. Всеки един от единадесетте дни носеше името на един от тези сияйни. 31-ви юли – бе денят посветен на Първия, 1-ви август на неговата жена, 2-ри на нейния брат-близнак и този ред продължаваше до 10-ти с имената на сияйните от следващите четири династии. За първи път Празникът на Светлината и Турнирите започваха в един и същи ден…

Преди пет години, на последно проведените турнири, двама сияйни от земна страна отбелязаха изключителни резултати на всички състезания и двубой, и накараха всеки от небесните им съперници да сведе глава пред тях. Тези двама сияйни се оказаха абсолютни рекордьори и победители на 129-те турнири. Забележителните успехи в историята на състезанията тогава бяха постигнати от едно 26-годишно момче, извлечено от американски сектор и неговия съотборник, момиче на 21 години с руско-испански произход. Имената им бяха Джейсън и Исидора. И до днес, въпреки обстоятелствата възникнали около тях, двамата продължаваха да всяват респект в земните и завист в небесните.

Сред завършващите имаше силно напрежение. Земните искаха да повторят успеха на Джейсън и Исидора от миналите турнири, небесните пък на свой ред се стремяха това да не се случи.

Всеки път съревнованията се провеждаха в различна страна от земната територия. Тази година, в надпревара с десетки други, честта се бе паднала на Корея. За място на провеждане на дългоочакваното събитие беше избран един от многобройните острови, разположени в крайбрежието на Южна Корея. Едновременно дискретна и ефектна локация.

Състезанията се предаваха на живо и в трите части на сияйния свят – земната територия, предградията и небесните сектори от второ ниво. Всички, които не присъстваха на огромния стадион, можеха да гледат събитието от домовете си.

Турнирите траеха общо 21 дни, като първият бе посветен на откриването, след него се провеждаха и самите състезания и двубой между завършващите сияйни, а в последните часове на 21-я ден беше и бляскавото награждаване на завършващите.

Турнирите бяха много важен и съществен елемент от бъдещето на завършващите сияйни. От крайните им резултати се определяха и техните бъдещи дейности. Отлично представителите се небесни сияйни можеха да получат пост в Първи или Втори небесен център. Добре представителите се обикновено сключваха договор като асистенти в някой от секторните центрове. Тези, които завършваха със средни показатели, не получаваха специално място в ръководните органи на небесните, а ставаха част от обикновено население на Небесната граница или влизаха в отрядите за извличане ново-сияйни.

Разпределението на земните беше подобно като това на небесните, с тази разлика, че на записалите отлични постижения Съдържателят на границата можеше да предложи смяна на статуса и те да станат небесни, ако пожелаят. Добре и средно завършилите влизаха в земните центрове на управление, подпомагащи спазването на реда между хората и сияйните в земна територия, както и запазването на техния свят в тайна. През по-голяма част от времето повечето от тях живееха като обикновени хора – ходеха на работа, имаха семейства, и наред с това отговаряха за определен сектор от земната територия и помагаха при извличането на новорегистрирани сияйни. Някои такъв живот ги устройваше и бяха доволни, докато други мечтаеха да са част от голямото управление и желаеха да получат най-големия приз – смяна на статуса.

Въпреки успешното представяне на Джейсън и Исидора на 129-те турнири, те не получиха официално такова предложения от Съдържател Расдал, макар очакванията на мнозина това да се случи. Може да се каже, че големите победители от миналите турнири си тръгнаха леко разочаровани от този факт.

По традиция в началото на всеки турнир всички сияйни се събираха на стадиона и приемаха приветствия от организаторите. Съдържателят излизаше и пожелаваше успех в представянето на завършващите, след него излизаше и ръководен представител на земните, след което земни и небесни отиваха в една голяма, обща, празнична зала и с пищен обяд празнуваха началото на Турнирите, но много често разделени на видими групички.

Тази година след речите на Съдържател Расдал и официалния представител от земната делегация, Леандър Отерен, притежателят на водния елемент – Сирена, и притежателят на огнения – Феникс, бяха подготвили 65-минутно представление в чест на откриването. На няколко огромни прозрачни платформи, пълни с вода, разположени на земята и във въздуха, се намираха осемнадесет от пазителките на водния елемент и неговия притежател.

Пазителките бяха слаби, красиви жени, с разноцветни коси – от розови и сини, до лилави и зелени. Когато запяха първата си песен, целият стадион утихна, изпадайки в захлас от великолепните гласове, с които разполагаха тези необикновени жени. Докато едни от тях пееха, други омайваха публиката с изумителни танци, на които само водните обитатели бяха способни. Щом изпяха и последната си песен, те се наведоха към водата от платформите и напълниха шепите си с нея. Изправиха се и погледнаха към многохилядната публика насреща им, която стоеше притаена в очакване. Пазителките разтвориха ръцете си и в този миг от тях се понесоха множество водни пеперуди, които изпълниха стадиона и прелетяха над публиката. Последва вълна от бурни аплодисменти. Пазителките дори не изчакаха овациите да стихнат, когато започнаха със следващия си номер. Шест от тях отскочиха високо във въздуха, завъртяха се грациозно и се преобразиха в изящни русалки. Паднаха във водата и се потопиха до дъното на платформите. Проблеснаха стотици светкавици от камери и фотоапарати, които искаха да уловят водния облик на русалките. Но пазителките нямаха намерение да заемат удобни пози за обективите им, те се стрелнаха бързо нагоре, с мощен тласък отскочиха във въздуха и се преобразиха отново в човешкия си облик. Щом стъпиха обратно на ръба на платформите, следващите шест от тях отскочиха и направиха същото. И така, докато не се изредиха всичките.

Веднага след като номерът им приключи, над стадиона се спусна плътна сянка, която закри изгледа към светлинния диск в небето и наоколо се разнесе силен, буреносен и топъл вятър. Всички погледи моментално се насочиха нагоре, където дванадесет огромни дракона, покрити със златисти люспи, размахваха мощно своите крила. Това бяха пазителите на огнения елемент и притежателя Феникс. Те се бяха подредили в три кръга и летяха около стадиона. Издишвайки струи от златисто-оранжев огън, драконите изобразиха в небето елементи от герба на всяка една от петте велики династии. В центъра гореше слънце, заобиколно от огнен полумесец, три звезди, птица с разперени криле и светкавица. След това под тях изписаха: „Честит Празник на Светлината и Успешен 130-ти Турнир!“ Над стадиона се издигна и развя флагът на Турнирите, огромно бяло знаме, в средата на което с небесносин цвят една зад друга бяха изобразени седем пирамиди, от които проблясваха златните лъчи на слънчевата светлина.

Драконите се спуснаха към русалките, застанали неподвижни върху водните платформи. Всяка от тях бе заела различна поза и стоеше, сякаш бе статуя, гледаща високо в небето. Щом дванадесетте дракона достигнаха до тях, те се преобразиха в силни и красиви мъже, облечени с костюми в златист цвят, в тон с драконовите люспи. Всеки от тях се поклони пред русалката, до която се бе приземил и започнаха да танцуват по двойки. На някои от огнените пазители се падна честа да имат по две партньорки в танца, който продължи, докато огънят пламтящ в небето не изчезна.

Когато шоуто подготвено от притежателите на водния и огнения елемент приключи, всички се отправиха към помещението, където започваше другата част от празненството.

В огромната празнична зала бяха наредени множество големи кръгли маси, с най-различни видове ястия и напитки, покриващи изискванията и на най-взискателния вкус. Готвачите на събитието се бяха постарали да включат в менютата храни от цял свят. Масата, на която се намираха Съдържателят и неговите приближени, бе поставена на най-централното място и стоеше върху специално инсталиран подиум, който я издигаше по-високо от масите на всички други. Към масата на Съдържателя се присъедини и водният притежател Сирена. Другият притежател Феникс, който беше ядосан на Расдал за това, че тя бе отказала да му помогне да открие Анджелина и Аурора, не пожела да седне при нея. Той предпочете място на масата с представителите на Земната делегация.

Земният делегат Аглая Отерен с радост го покани да се настани до нея. През цялото време Феникс хвърляше яростни погледи към масата, на която седяха Расдал, Уаел и Сирена.

На свечеряване, когато за повечето празничният обяд вече бе приключил, Агаля изчака удобен момент да остане насаме с Феникс и се обърна към него с престорена загриженост:

– Феникс, чу ли тревожните новини за появата на онова момиче… Носителя на Асейл?

– Да. И направо съм бесен, откакто научих, завмаучих,аче ният обяд вече у специално инсталиран подиум, която я правеше ойточе онази двуличница Аурора ни изигра – отвърна разярено той. – Това момиче трябваше да расте под наше наблюдение, а не в тайна от нас.

– Да, и аз да бях на твое място и аз щях да се тревожа – продължи загрижено Аглая. – Все пак, ако реставраторите възродят Асейл, тя ще изпълни онова, което се закани. А ти си един от първите, с когото ще си разчисти сметките.

Пламъкът в очите на Феникс започна да гори още по-бурно и ярко след тези думи.

– Не и ако я намеря и унищожа преди това – избоботи той. – Аз също имам стари сметки за уреждане с нея! Никога няма да забравя, че тя беше тази, която изби цялото ми семейство.

– Да, добре би било, ако го сториш. Така всички ще спим по-спокойно – отвърна лукаво Аглая.

– Да, само че онази високомерна египтянка, Расдал, ми отказа съдействие, а с нейна помощ можех да я намеря за часове.

– Така е – отвърна Аглая. – На нас също ни отказа. Подозирам, че тя стой зад инцидента с посланика, като се има предвид, че не кой да е, а онзи глупак Матю е бил там.

– Смяташ ли, че Носителя е при нея?

– Не, по-скоро си мисля, че Матю го е скрил на място, което счита за сигурно. Някъде, където няма опасност някой да разпознае лицето, което делят с Расдал.

– При баща си ли? – объркано попита Феникс.

– Възможно е, но те са в доста обтегнати отношения. По-скоро допускам версията, че се е обърнал за съдействие към Константин. Той е най-близкият му в Небесната граница – каза тя, след което стана от масата с усмивка, изпълнена със задоволство, виждайки изражението, което бе придобил Феникс.

Той се съзерцаваше в чашата си, с поглед сякаш опитващ се да я пръсне. Пламъците на нестихващия огън в очите му пулсираха бясно.

***

След празничния обяд Расдал се отправи към хотелския комплекс, който от местното ръководство на сияйните им бяха подсигурили. Комплекса бе разположен в подножието на най-високата планина на острова. На Расдал бяха предоставили най-голямата къща със собствен двор, с красива цветна градина и езеро, пълно с разноцветни декоративни рибки. Целият комплекс беше построен специално за Турнирите и бе проектиран в традиционната за страната домакин архитектура.

С настъпването на вечерта небето се изпълни с гъсти облаци и над острова започна да пръска ситен дъжд. Расдал седеше до прозореца и гледаше навън. От доста време насам не се бе чувствала толкова натъжена, колкото тази вечер. Таблетът ѝ, върху масичката в средата на стаята, присветна. Тя стана и го взе. Имаше криптирано входящо повикване от Първи небесен център, което тя прие без да се замисля. На видео прозореца от другата страна се появи Адриан.

Съдържател Расдал, Честит Празник на Светлината! – поздрави я весело той и след като тя върна поздрава му, Адриан изказа възхищението си от тазгодишното откриване на Турнирите, което бе наблюдавал от екрана на телевизора в кабинета си.

– Трябва да благодарим на Уаел за това – каза Расдал. – Организацията за събитието беше оставена изцяло в неговите ръце.

Харесаха ли ви песните, които Сирена беше подготвила?

– Изключително, във всяка от тях се усещаше лек привкус на източното звучене.

Една от песните беше специално посветена на завръщането на Цезар – разкри Адриан.

– Досетих се, веднага щом чух езика, на който беше изпята – каза с усмивка Расдал. – Тук определено Сирена успя да ме изненада силно. Също много ми хареса и номера на русалките с водните пеперуди.

Радвам се. От три месеца тя само за това се тревожеше. Дали ще се представи добре и запомнящо се на 650-годишния юбилей.

– Адриан, че тя кога не се е представяла добре? – засмя се Расдал.

Да, но това е Селена, ако Селена не се притеснява, няма да е тя.

– Има ли нещо ново около Цезар?

Същото като от вчера. За момента лекарите не наблюдават никаква промяна в състоянието му.

– Адриан, ти си наистина добър приятел – каза Расдал. – Благодаря ти, че прекрати работата си по онзи филм и реши да се върнеш в границата в момент, в който имаме най-голяма нужда приятелите ни да бъдат до нас.

Не се тревожи, на последно място филмът не струваше, а на първо, вие двамата сте ми по-важни от другото и винаги сте били!

Няколко минути след като разговорът им приключи, дъждът отвън вече се бе превърнал в порой. В къщата при Расдал дойде Уаел. Той видя, че тя седеше унила до прозореца и замислено пушеше цигара. Свали чантата, която бе преметнал през рамо и я остави на пода. Отметна назад качулката на тънкия си и намокрен от дъжда суитшърт, съблече го и го хвърли на дивана. Наведе се към чантата си, отвори я и извади отвътре бутилка соджу, две малки стъклени чашки и тесте карти, които постави върху масичката в средата на стаята.

– Идвай насам! – извика Уаел, като отвори бутилката и напълни двете чаши с традиционното корейско питие.

– Покер ли ще играем? – попита Расдал, като загаси цигарата си, изправи се и отиде при него.

– Защо, да не би да имаш други планове за вечерта? – засмя се Уаел.

Уаел вдигна наздравица, след което двамата се в пуснаха в тяхната любима игра – покера.

– Аглая Отерен говори нещо насаме с Феникс. Стремеше се да не бъде забелязана, но аз ги видях – каза той след малко.

– Да говори каквото си иска, не ме интересува – отвърна пренебрежително Расдал.

– Мисля, че обсъждаха Анджелина.

– Ами то Феникс няма за какво друго да мисли и говори в момента. Направо недоумявам как такъв страхливец като него въобще е станал притежател на огнения елемент – възмути се Расдал.

– Още ли сме неутрални или ще заявим някаква позиция относно Анджелина? – попита я Уаел.

– Още сме неутрални – отсече Расдал.

Уаел се протегна към чантата си и извади своя таблет, който подаде към Расдал с думите:

– Запознай се с най-новите жители на Втори небесен център – „Джон“ и „Съни“. Информацията пристигна тази сутрин, с обобщаващия доклад на Аусар за последните 24 часа.

Расдал хвърли бърз поглед върху двете фалшиви небесни карти за самоличност, минали през контролно-пропусквателния пункт и остави таблета на Уаел на масата до своя.

– Изглеждат симпатични хора – каза тя, отпи от чашата си и се усмихна. – Показваш ми ги, защото искаш да им организираш парти за добре дошли? В такъв случай трябва да ги почерпиш с тази фантастична напитка.

– Радвам се, че след втората чаша соджу, настроението ти започна да се покачва. Надявам се след третата да можеш да ми кажеш все пак какво ще правим, ако „Джон“ пожелае контакт.

– Ако „Джон“ пожелае контакт, правим… ястреба и пеперудата. – След тези думи Расдал се усмихна многозначително. – Разбра ли ме или да ти го повторя?

– Мисля, че и двамата говорим на езици, които разбираме – заяви Уаел.

– Взех решение, което ще оповестя първо на теб – разкри след малко Расдал. – След Турнирите… ще дам амнистия на Матю.

Уаел я погледна стреснат, хвърли картите си върху масата и извика ядосан:

– Ти побъркала ли си се?

– Нали искаше да заема позиция?! Ето заемам – Расдал също повиши глас.

– Не такава позиция! – Уаел удари ядосано в масата.

– Това не го решаваш ти. Точка.

– Консултантите само това и чакат, за да ти скочат. Не бъди самонадеяна. Това ще ти струва всичко.

– Не се тревожи измислила съм го.

– Защо ли точно това ме тревожи?! Искам да отидеш при Негово превъзходителство и да му кажеш същото, което сега каза на мен. И да го убедиш, че решението ти е правилно. И то още утре.

– С удоволствие, но не мога да отсъствам от Турнирите.

– Ще измисля нещо, с което да оправдая краткото ти отсъствие. Три дни смятам ще са ти напълно достатъчни.

– Защо разчиташ, че той не би ме подкрепил?

– Разчитам, че той би те вразумил, но ако получиш подкрепата му, ще получиш и моята. А ако стане обратното, незабавно се отказваш и забравяш за тази абсурдна идея. Това е залогът на вечерта. Приемаш или не?

– Някога да съм отказвала и губила облог? Победата ми тази вечер нека те подготви за голямата загуба, която ти предстои. – Расдал прие и отвърна на предизвикателството му с предизвикателство.

На следващия ден, още с настъпването на утрото, всички се върнаха обратно на  стадиона, където бе протекло откриването. Започваше „ден втори“ от Турнирите. Всички от завършващите сияйни бяха ентусиазирани и се готвеха за победи. През първата половина на деня няколко групи млади сияйни направиха презентации и демонстрации на нови технологии, разработени чрез техни идеи. Същинските турнири започнаха следобед, когато се състоя и първият сблъсък между отборите на небесните и земните сияйни. Те бяха разделени на по шест в отбор и първата им задача бе да успеят да извлекат и регистрират трима ново-сияйни на една симулативна улица в рамките на седем минути. Това изпитание не ги затрудни и отборите успяха да се справят успешно със задачата, като разликата им бе с по няколко секунди.

Второто изпитание бе да победят противниците си от другия отбор в директен сблъсък, като за целта можеха да използват единствено силата на светлинните си потоци и то не повече от три пъти. След като първите три отбора на земните загубиха съкрушително, четвъртият, който излезе, бе видимо раздразнен и играеше грубо. Сияйните от небесния отбор се подразниха от техните нечестни действия и между двата отбора на стадиона избухна скандал. От публиката започнаха да се чуват ядосани викове. Няколко сияйни от отрядите за бързо реагиране влетяха на стадиона с небесните си джетове и прекратиха надигащите се размирици, но виковете на публиката така и не спряха. Съдиите се оказаха принудени да поставят края на „ден втори“ от Турнирите.

И всичко едва сега започваше, обстановката в следващите дни се очакваше да бъде още по-напрегната и изнервена.

Късно същата вечер, с помощта на Уаел, Расдал незабелязано напусна хотелския комплекс. В края на острова я чакаше малък небесен кораб, който да я върне в Небесната граница.

Земният делегат, Аглая Отерен, следеше изкъсо хотелската къща, в която бяха отседнали Съдържателят и нейният главен съветник. Тайното напускане на Расдал не успя да убегне от зоркия ѝ поглед. Това беше удобен момент, от който тя можеше да се възползва сега, докато Уаел не бе наблизо. Излезе навън и също напусна пределите на комплекса. Изкачи върха на планината и слезе в подножието ѝ от другата страна, където заобиколен от гъста растителност, откри лагера на дванадесетте консултанта. Те бяха запалили огън, около който седяха и препичаха върху горещата жар прясно уловена си риба. Консултантите бяха предпочели да останат в собствен лагер на открито сред природата, отколкото да се настанят в някоя от къщите в комплекса.

За разлика отпреди, сега дванадесетимата бяха захвърлили своите традиционни бели тоги, с които сияйните бяха свикнали да ги виждат, а вместо тях бяха облечени в яркозелени военни униформени костюми, с перфектна кройка, която подчертаваше високите им, стройни и стегнати тела. Появата им с тези дрехи на откриването на Турнирите предизвика недоумение в почти всички. От тихи и кротки мъдри старчета за един миг консултантите се бяха преобразили в строги военни генерали. Невероятно бе, че само със замяната на едни дрехи те вече изглеждаха по съвсем различен начин.

Аглая бе наясно защо бяха дръзнали да го сторят. Показваха на Расдал, че ѝ обявяват война. Макар тя да си даде вид, че изобщо не го забелязва нямаше начин да не е разбрала посланието им.

– Добър вечер, уважаеми! – изрече Аглая, като приближи към тях.

– Добър вечер – в хор отговориха те.

– Избрахте необичайно място, на което да отседнете, докато траят Турнирите – отбеляза Аглая.

 – Съдържател Расдал е започнала постоянно наблюдение над нас чрез системата Аусар – разри един от тях и друг допълни:

– А все пак има неща за обсъждане, които не трябва да достигат да ушите на Съдържател Расдал. Нали, делегат Аглая?

– Да, разбира се – отвърна тя и се засмя със своята лукава усмивка.

– Всеки един от нас вече има особено мнение за Съдържател Расдал – каза друг от Консултантите. – Нито сме съгласни, нито можем да търпим повече нейното управление! Тази жена трябва незабавно да се отстрани от този водещ пост, включително и да бъде съдена за своите груби действия от последните дни с протекцията, която оказва на група престъпници.

– Не се безпокойте. С появата на Носителя нещата ще се наредят по-бързо, отколкото очаквахме. Докато вниманието им е концентрирано върху онова момиче, ние ще можем да задействаме незабелязано нашия план – съобщи им Аглая.

– Не знаем, делегат Аглая, това все повече ни звучи ненадеждно. Ако повече изгубим, отколкото спечелим от цялата работа? Носителя трябваше сега да е при нас и да го изтъргуваме с реставраторите. А то какво стана?

– Господа консултанти, ще спечелим във всяка ситуация, независимо от развоя на събитията. Расдал ще бъде свалена от властта до края на годината, по един или по друг начин, това вече е неизбежно – засмя се победоносно тя. – В момента те са съсредоточени към Носителя, многострадалния Матю и неговия син, оцелял като по чудо, и не на последно място завръщането на внука на Константин, Цезар. Затрупани са от толкова много събития, с които да се занимават, че изобщо не подозират за нашите намерения.

– Значи да разбираме, че вашият брат вече е задействал нещата отвън?

– Да! – отвърна доволно тя. – Няма връщане назад, когато разберат какво подготвяме, ще им дойде като гръм от ясно небе. Скоро, много скоро, очаквам Индиго да научи и да дотича панически при тях. Ще сменим властта на Небесната граница и ще изпратим Династията на Първия в небитието, бъдете уверени в думите ми! Никой не е подготвен да се справи оттук с това, което предстои, защото никой досега не го е допускал за възможно!

Advertisements