Беше късно през нощта и умората в Матю вземаше превес, на всичко отгоре валеше и проливен дъжд, който значително ограничаваше видимостта му. Бяха изминали два дълги дни, откакто той бе избягал в Небесната граница и се бе срещнал със своя прадядо Константин.

Матю продължаваше да пътува неспирно из предградията, следвайки координатите, дадени му от Константин. Координати, които щяха да го отведат при жената, която преди 711 години бе повярвала в новото начало и бе убедила всички, че то може да бъде възможно в лицето на едно малко момиченце – Анджелина.

Матю сниши небесния си джет към една тясна калдъръмена уличка, с форма на полумесец, обградена от двете си страни с малки къщички със схлупени покриви, разположени гъсто една до друга. Секторът, над който прелиташе, беше обозначен с номер 1-6001. Матю приземи джета, спусна тъмните му предпазните стъкла и слезе от машината, тръгвайки към къщата, намираща се в непосредствена близост до него. Тя беше с малки прозорчета, от които прозираше слаба светлина. Отляво се издигаше висок величествен бор с широко разперени клони, който стоеше като верен страж пред този дом. Константин му бе описал това дърво и му бе казал, че именно по него ще открие къщата, в която живееше леля му и пазеше в дълбока тайна своето завръщане.

Матю почука на вратата, изчака малко, но отвътре никой не отвори. Той хвърли бегъл поглед към улицата и съседните къщи от другата страна. Всички изглеждаха напълно еднакви, крайно непривлекателни и обикновени едноетажни постройки. Дъждът внезапно се усили, Матю се прикри под стряхата и почука още веднъж, но по-силно.

Този път вратата се открехна леко и зад нея се показа красива жена, с дълга кестенява коса и кафяви очи. Тя изглеждаше на възраст не повече от трийсет и пет години, и бе облечена в дълъг вечерен бял халат.

– Добър вечер! Търся Аурора – каза задъхан Матю.

– Кой я търси? – попита тя.

– Казвам се Матю. Може ли да вляза?

Жената го изгледа със строг поглед, като остана безмълвна.

– Моля ви, много съм уморен, целят съм подгизнал, едвам стоя на краката си, усещам, че всеки момент ще падна пред вратата ви – изрече Матю.

– Има ли други с вас? – попита го тя.

– Не, само аз съм, дойдох сам – поясни той.

– И сте сигурен, че никой не ви е проследил дотук?

– Можете да бъдете спокойна за това – увери я Матю.

Жената отвори широко вратата и той влезе. Двамата преминаха през входното антре и тя го въведе в дневната.

Отвътре къщата изглеждаше по-просторна и приятна. Беше чисто и подредено. Във всеки ъгъл на стаята имаше цветя и се усещаше топлина, идваща от огъня в стъклената камина, в средата на всекидневната. Стените бяха бели, с картини от едната страна, и голям плосък телевизор окачен на отсрещната. Пред него бяха разположени холна маса от бял мрамор и ъглов диван, отново в бяло, с четири възглавнички в розово. Два кристални панела се плъзгаха бавно по тавана, изпълвайки стаята с мека бледожълта светлина. Домът на Аурора отвътре приличаше на онези разкошни къщи от страниците на списанията за интериорен дизайн. За човек дошъл от друго време и място, тя доста бързо бе успяла да се адаптира към нещата и лукса от съвременния свят, дори явно ги бе ѝ харесала, отбеляза си с известно учудване Матю. Докато бе пътувал насам и за миг не си бе представял това, а пък когато видя неугледния външен вид на къщата, изобщо очакванията му бяха сведени до нула.

Матю съблече якето си и седна на дивана, в близост до камината.

– Къщата ви е много приятна – каза той, докато я оглеждаше.

– Да, външният вид е само фасада – поясни тя. – Обичам да живея в лукс, не да го показвам.

– Сама ли живеете тук?

– Да, сама съм. Кажете, Матю, какво ви води при мен?

– Вие сте Аурора, нали?

– Да, аз съм – потвърди тя.

– Изглеждате прекалено млада, не го очаквах, като се има предвид…

– Говорете по същество! – прекъсна го тя.

– Не знам дали знаете, но аз съм от Династията на Първия.

– И какво искате от мен? – отвърна остро тя.

Матю я изгледа неодобрително, не очакваше да бъде посрещнат толкова недружелюбно, и продължи:

– Момичето, което сте спасила, известно като Носителя на Асейл, вече се появи.

– Да, знам. Гледам телевизия, новините се разнасят бързо… и ти се появяваш често в тях…

– Тук съм, за да ви отведа при нея – каза Матю, като пренебрегна последната част от изречението ѝ.

– И защо си мислите, че ще тръгна с вас, където и да било след това, което сте извършил! – отсече тя.

Погледите на Аурора и Матю се сблъскаха и между тях прехвърчаха искри.

– Наистина съжалявам, че изгубих ценно време, за да ви търся. Явно не сте човека, за когото ви мислех. Тръгвам си – Матю стана, взе якето си и се запъти към входната врата.

– Почакай! – извика тя, спусна се след него и го улови за рамото. – След като си изминал толкова дълъг път, остани поне да ти сложа вечеря, без съмнение си гладен.

Наистина беше гладен. През целия си път дотук, само веднъж се бе отбил в една крайпътна закусвалня, откъдето набързо си бе взел два хотдога и бутилка кока-кола. Това му беше цялата храна за последните два дни.

Матю се поколеба, но все пак се оказа изкушен, затова прие поканата ѝ, върна се и седна на масата в кухнята. Аурора му сервира чиния от топлата яхния с месо и зеленчуци, която току-що бе извадила от фурната. Извади бутилка тъмночервено вино от един шкаф и напълни една стъклена чаша, която му подаде, след което сипа една и на себе си, и седна срещу него.

– Добре, Матю, не знам защо в този труден за вас момент сте решили да дойдете при мен, а не при баща ви Августиан – каза тя.

Матю вдигна поглед от чинията си и я погледна изненадан.

– Значи все пак знаете за мен?

– Естествено, че знам. Но знам също, че Династията на Първия е разделена на две, а аз и Августиан опредено не сме на една и съща страна.

– Аз също не съм от неговата страна, затова идвам и при вас. Откога знаете за мен?

– Научих за теб още с пристигането си тук. Веднъж те срещнах в земната територия, ти не ме забеляза, но не останах никак доволна като разбрах, че работиш за Аглая Отерен. – В гласа ѝ прозвуча известно количество укор.

– Нямах избор, трябваше да го сторя. И за мен не беше приятно да напускам Небесната граница и да захвърля целия си живот и бъдещето, което можех да имам! – отвърна Матю. – Но предполагам знаете какво се случи с децата ми… и защо ми се наложи да го направя.

– Научих. Забелязвам, че вече, като че ли си си взел поука за грешките ти отпреди.

– В смисъл?

– В смисъл, че макар и трудно, вече знаеш, че когато си изправен пред династия Отерен, не можеш да водиш битките си с тях сам. За това е семейството, Матю, нашето семейство. Ако се беше обърнал за помощ към нас и тогава, сега нещата можеха да бъдат съвсем различни.

– Бях пълен наивник да вярвам на думите и обещанията им. Не допусках докъде могат да стигнат в стремежа си да ни унищожат, докато кръвта на Пол не се озова по ръцете ми. Събудиха звяра в мен, след това, което се опитаха да сторят със сина ми. Обещавам, че ще дам адекватен отговор на провокациите им и ще им покажа, че ние не сме една разгромена династия, с която Аглая Отерен може да се подиграва.

Матю реши да разкаже пред Аурора всичко, което му се бе случило и обстоятелствата, които го бяха принудили да достигне до немислими крайности.

– Колкото и да не ми се иска да го призная, нещата все повече отиват към Трети междупространствен конфликт – каза с безпокойство Аурора.

– Не ми пука честно казано, готов съм за война! – заяви Матю, като отпи от виното си.

– Не осъзнаваш какво говориш.

– Напротив, осъзнавам. Осъзнах го ясно още от момента, в който видях Пол на косъм от смъртта. Никога няма да простя на Отерен за това. Ще ги убия всички до един.

– Матю, успокой се. Знам как се чувстваш. Някога и аз копнеех да го направя, но мечтата ми за отмъщение доведе само до разцеплението на нашата династия. Повярвай ми, това не е пътят. Аз също имам пълното основание да ги ненавиждам. Отерен ме направиха свидетел на убийството на родителите ми, бях едва петгодишна, в началото дори не осъзнавах какво става. Ако не беше придворният ни градинар Карим, който ме скри под масата, вероятно и мен щяха да убият.

– Наясно съм какво се е случило тогава, но имам чувството, че звяр е заседнал вътре в мен и ме разкъсва, ако не направя нещо.

– Всичко ще се нареди, обещавам ти – успокои го Аурора, като докосна ръката му и го попита: – Отседнал ли си някъде?

– Не, но надолу по улицата видях някакъв хотел, ще се настаня там.

– Не мисля, че трябва да го правиш. През последните дни си тема в новините и някой може да те разпознае. Ако искаш, можеш да останеш при мен – предложи му тя. – Нямам свободно легло, но можеш да спиш на дивана.

– Търсят ли ме небесните отряди?

– За твое щастие, не! От Небесната граница явно отказват да сътрудничат на Отерен за вас. Но това не значи, че няма хора в границата, които да ви издирват. Аглая е обявила голяма парична награда за всеки един от вас.

– Предполагах, че ще направи това – отвърна Матю.

– Интересно ми е да науча какво е мнението ти за Анджелина, след като си я видял? – попита го Аурора.

– Ами в началото беше много объркана, нямам сформирани впечатления от нея. На пръв поглед изглежда скромно и свито момиче… Ще прецениш сама като отидем при Константин. Нали?

– Добре, ще отидем – съгласи се Аурора. – В интерес на истината нямам търпение да се запозная с нея и Пол-Константин. Нали това е пълното име на сина ти?

Матю се усмихна и кимна в знак на потвърждение.

– Направил си интересен избор на име – отбеляза Аурора.

– Не е първият с двойно име в династията ни, а и Константин го заслужава.

– Разбирам. – Аурора се усмихна за първи път, откакто Матю бе пристигнал в дома ѝ.

– Пол все още не знае, че аз съм истинският му баща, мисли за такъв Леандър, сина на Аглая… дори не ме бе виждал до онзи ден, а като ме видя първото, което направи, бе да ме цапардоса здраво… – засмя се Матю, докато разказваше.

– Може би е време да научи кой е в действителност.

– Не знам как ще ме приеме, минали са толкова години… той вече няма нужда от баща…

– Има нужда да бъде при истинското си семейство и да знае за него! – каза твърдо Аурора. – Дъщеря ти има право да научи за брат си, не смяташ ли?

– Дъщеря ми, да… – въздъхна Матю. – Дъщеря ми е момиче с доста труден характер и точно в този момент не мисля, че иска да бъде близо до мен, Пол, или когото и да е от нас.

– Никога не подценявай нуждата на детето, от близостта на неговия родител. След това, което майка ѝ е сторила, ти си единствената ѝ упора. Дори и да го отрича, дълбоко в себе си тя продължава да бъде едно малко момиченце, което иска закрилата на своя баща.

– Това може да се отнася за повечето дъщери, но не и за моята. Наистина не я познаваш.

Разговорът между двамата продължи чак до зазоряване, когато Матю вече се почувства силно уморен. Аурора му донесе одеяло и възглавница и го изпрати да легне на дивана в хола. Тя беше прекалено развълнувана, за да заспи. Срещата ѝ с Матю беше дълго чакана от нейна страна. Бе обзета от силно вълнение, след всичко научено за Анджелина, Пол и новината за завръщането на Цезар, която Матю бе решил да ѝ сподели. Направи си голяма чаша ободряващо кафе, пристъпи тихо във всекидневната, където Матю вече бе заспал и седна на малкото канапе в ъгъла, до една от вазите с цветята.

Аурора отпи едва няколко глътки от кафето си, когато забеляза през един от прозорците, с изглед към главната улица, двама души, покрити с дълги наметала с качулки, да приближават входната врата на нейната къща. Те стояха отпред с видимо колебание и обсъждаха помежду си нещо шепнешком. Не след дълго единият от тях се приближи с намерението да почука по вратата. Аурора се спусна и я отвори рязко, преди той да успее да го направи. Тя престъпи напред и излезе на стълбите при тях, като затвори вратата след себе си. Изпод качулката на първия, Аурора разпозна лицето на притежателя на горския елемент – Еделвайс, на крачка зад нея стоеше момиче, което Аурора срещаше за пръв път.

– Какво правиш тук? – попита с учудване и тих глас Аурора.

– Трябва да поговорим. Важно е! – каза Еделвайс и гласът ѝ прозвуча като тих звън, обърна се и представи момичето, което водеше със себе си. – Това до мен е внучката на Ату и настоящият притежател на пустинния елемент, казва се Ан-Ату.

– Влезте, но бъдете тихи, не съм сама! – предупреди ги Аурора и ги въведе вътре.

Щом преминаха през всекидневната, Ан-Ату мигновено разпозна, че спящият на дивана мъж беше Матю. Тя остана дълбоко изненадата от присъствието му в тази къща. Искаше ѝ се да го събуди, за да разбере какво се бе случило след тяхната раздяла, но се отказа и последва тихо Аурора и Еделвайс до кухнята.

– Сигурно се досещащ, че сме тук, водени от появилата се информация за Носителя – каза Еделвайс със звънливия си глас.

Тя бе доста дребна и кльощава, с къса буйна тъмнозелена коса с розови връхчета, също като цвета на очите ѝ. Кожата ѝ бе бледо зеленикава и бе облечена в яркозелена къса рокля, наподобяваща формата на водна лилия.

– Не я наричайте така! Момичето си има име! Анджелина – остро възрази Аурора.

– Феникс снощи идва при мен и ме питаше за нея и теб – сподели Еделвайс.

– И какво те пита? – поинтересува се Аурора.

– Зная ли къде си, къде е тя… Поиска да се присъединя към него, за да ви търсим. Когато му отказах, той ми се нахвърли и ме обвини, че ви прикривам. Не пропусна да изтъкне и за връзката ми с вас. Аурора, Феникс вижда в Анджелина възможността реставраторите да възродят Асейл, и е готов да унищожи това момиче на всяка цена. Той е заплаха, към която трябва да се отнесете с особено внимание. Феникс е един объркан и изплашен мъж, изпълнен с нестихваща ярост. Въпреки че изминаха 711 години, той така и не успя да превъзмогне факта, че Асейл изби цялото му семейство. Безброй пъти съжаляваше, че те е подкрепил в онази нощ и е съдействал за тласъка ви към бъдещето.

– Всички имахме своите загуби през Втория междупространствен конфликт, но неговата амбиция за отмъщение е плашеща – каза Аурора. – Той отказва да приеме, че това момиче не е Асейл. Точно затова скрих Анджелина от всички, когато с нея пристигнахме тук. Той щеше да поиска да я убие, още преди да е навършила десет.

– Двете с Ан-Ату смятаме, че ако поговориш със Сирена, нейната намеса все пак би могла да го откаже от намеренията му – предложи Еделвайс.

– Не. Няма да намесваме Селена в това. – Аурора категорично отказа. – Феникс има проблем с мен. Аз сама мога да се оправя с него.

– Аурора, не знам дали осъзнаваш, но той е бесен, задето го излъга. Ако те открие, ще те убие – отвърна тихо Еделвайс.

– Това няма да стане! – заяви иззад тях Матю, който се бе събудил от разговора им и стоеше до вратата. – Няма да го допусна, можете да бъдете спокойни! Само да опита този нагъл самозванец и ще му дам да се разбере. Ще научи с кого се е захванал.

– Матю! – възмутено извика Ан-Ату. – Недей да говориш така!

– Знаеш, че с този тип имаме стари сметки за уреждане.

– И защо точно ти, трябва да си този, който да си урежда сметките с него?

– Защото аз съм най-пряко засегнатият.

– Не разбираш ли, че може да пострадаш?

– Подценяваш ме, Ан-Ату.

Аурора се намеси и прекъсна спора им, като се обърна към Ан-Ату:

– Знаеш ли, че приличаш много на баба си?

– Да, знам – отговори тя и се усмихна. – Тя много ми е разказвала за теб и ме подготвяше за появата ти и тази на момичето.

– От колко време си Притежател? – попита я Аурора.

– От 27 години.

– Да, ако не ѝ бе отредено да стане Притежател, сега тя щеше да бъде жената до мен – сподели Матю, като се засмя и си сипа чаша кафе. Ан-Ату се усмихна срамежливо и се изчерви от думите му.

След като Еделвайс и Ан-Ату изпълниха задачата си да информират Аурора, относно намеренията на Феникс, двете поеха обратно към земната територия. Матю и Аурора ги съпроводиха до улицата, където се сбогуваха и си обещаха да поддържат връзка, ако нещо непредвидено се случи. Ан-Ату използва момента, за да се отдели за кратко с Матю.

– Матю, моля те, обещай ми, че ще бъдеш много предпазлив – призова го тихо тя.

– Ще бъда, не се тревожи – отвърна той.

– Как е ръката ти? – попита го тя, като я докосна нежно.

– По-добре е. Има моменти, в които усещам да ме боли, но по-малко отпреди. Пропуснах да ти благодаря за следата към оазиса Аару, която ми бе оставила. Наистина, ако не беше твоята помощ, сега вероятно нямаше да бъда тук.

Ан-Ату свали една от гривните на ръцете си, хвана лявата ръка на Матю и я завърза за китката му.

– Нишките на тази гривна са свързани пряко с духа на пустинята. Ако отново имаш нужда от помощта ми, просто отключи светлинния си поток и остави светлината ти да премине през гривната. Аз ще я усетя и ще дойда – обясни му тя.

Матю се усмихна и прегърна Ан-Ату.

Аурора и Матю останаха навън, докато двата притежателя не се изгубиха в далечината. Преди да се приберат обратно в къщата, Аурора се обърна и погледна с любопитство към сребристия небесен джет, с който Матю бе пристигнал и бе оставил паркиран пред дома ѝ.

– С това ли ще отидем при Константин? – попита го тя.

– С него е най-безопасно и ни гарантира, че ще останем незабелязани. Но преди това трябва да свършим нещо друго – каза Матю.

– Какво? – изненада се Аурора.

– Нали не възнамеряваш да се изправим срещу притежателя на Огнения елемент с голи ръце?

– Напълно ли изключваш възможността да се разберем с него, ако поговорим?

– Би трябвало да познаваш Феникс по-добре от мен. Той не си губи времето в приказки, а действа без предупреждение. Семейството ни веднъж вече стана жертва на неговата ярост, но повярвай ми, няма да допусна подобно нещо да се случи втори път.

– Какво възнамеряваш да правим?

– Мисля, че за целта ще ни е необходима Еос.

– Еос се намира в земната територия, Матю. А аз не мога да стигна сама до нея.

– Знам, затова ще отидем двамата.

– Нали не си забравил, че в момента долу те издирват на всеки ъгъл?

– Не се безпокой, нищо няма да се случи. Веднъж вече се измъкнах. А пък този път и ти ще бъдеш с мен. След два дни е церемонията по откриването на Турнирите. Събитие, което ще пренасочи вниманието на повечето хора в друга посока. Можем да го направим – категоричен бе Матю.

– В такъв случай предлагам да се заемем с преобразяването ти.

– Преобразяване? – Матю изпадна в недоумение.

– Снимката ти е разпространена навсякъде – напомни му Аурора. – За начало ще трябва да ти намерим хубав костюм, който да облечеш, а през това време вземи да се избръснеш. В банята имам лазерна самобръсначка.

– Да се избръсна? – повтори възмутено Матю, като се почеса по гъстата брада.

– Да, ще ти отнеме от пет до десет секунди. Нали не искаш да бъдеш толкова лесно разпознат в земната територия?

Advertisements