Брайън усети, че беше буден, но все още му бе трудно да отвори очи. Пареща болка преминаваше през цялото му лице. Неясни картини от миналата вечер проблясваха в съзнанието му, които му изглеждаха като сцени от филм. Твърде сюрреалистични и нелогични. Той отново опита да отвори очите си, но почувства, че клепачите му бяха залепнали. Протегна ръка и докосна лицето си. Опипа го внимателно и разбра, че то бе покрито с бинт. Насили се да си спомни какво точно се бе случило снощи, но в този момент бе прекъснат от някого, който хвана ръката му и я отмести настрани.

– Не се пипайте по лицето, ако не искате да ви останат белези – чу непознат женски глас над себе си.

– Къде съм? – успя да изрече той с пресипнал глас и схваната уста.

– В медицинския център на Втори небесен център – отговори гласът.

– Защо не мога да си отворя очите?

– Заради ужилването са залепнали.

– Ужилване? – объркано попита Брайън, като първата му мисъл беше за кошер с рояк пчели, само че той никога не се бе доближавал до кошери, след това в съзнанието му изплува момента с мъжете с висящите езици, които се бяха появили на алеята пред къщата му.

– Не мърдайте! – каза жената над него.

Брайън почувства как нещо студено премина по клепачите му.

– Можете да отворите очите си вече – каза му тя.

Брайън се насили и успя бавно да ги разтвори. Трябваха му няколко секунди, докато погледът му се проясни. Видя, че се намира в широка болнична стая. Щорите бяха плътно спуснати върху всички прозорци. До леглото му имаше малко шкафче, на което стоеше ваза с цветя, а от тавана се носеше слаба светлина. Като се вгледа по-внимателно, Брайън забеляза, че светлината идваше от някакви стъклени квадрати с големина около метър, които се движеха бавно от единия край на тавана до другия. Обърна се и вдясно от него откри жената, чийто глас бе чул. Тя бе облечена в светлосиня лекарска униформа и бяла престилка над нея. Той не се бе излъгал, това наистина беше болнична стая, а тази жена нямаше съмнение, че е лекар.

– Какво направихте? – попита я той.

– Помогнах ви за разлепването на клепачите! – каза тя, като прибра в джоба на престилката си нещо, приличащо на химикалка.

И тогава Брайън си спомни всичко, което се бе случило по време на вечерята от миналата вечер.

– Къде е Сесили? – извика разтревожено.

– Къде е кой? – неразбиращо попита жената.

– Сесили. Годеницата ми – поясни той и допълни: – Също и дъщерите ми?

Жената му се усмихна съчувствено и каза:

– Всичко е наред, Ваше превъзходителство. Съдържателят ме предупреди, че може да сте дезориентиран, когато се събудите. Може би искате да я извикам?

– Да извикате кого?

– Съпругата ви, лорд Цезар – поясни жената и излезе от стаята.

Брайън остана объркан от думите ѝ. Дали не го бъркаха с някого друг? За каква съпруга говореше тази? Дали бившата му бе проявила наглост и бе дошла тук? След миг Брайън си спомни жената със синьо-зелената коса от вечерта на годежното парти, приятелката на Сесили. Тя също го бе нарекла така – Цезар. Той се изправи и седна в леглото. Не след дълго в стаята влезе непознат тъмнокож мъж с ясно изразени арабски черти, следван от малко по-нисък бял мъж с гъста черна коса, а зад тях вървеше и годеницата му, Сесили.

– Хей, приятел как си? – обърна се към него по-дребничкият мъж.

Брайън си спомни, че той също присъстваше на вечерята заедно с онази жена със странната коса. Той не му отговори, а се вгледа озадачен в Сесили. Тя бе облечена в дълга черна рокля, прилепнала по тялото ѝ. Косата ѝ бе хваната с тънка зелена панделка и се спускаше през лявото ѝ рамо. Погледът в очите ѝ беше необичаен. Брайън забеляза, че Сесили изглеждаше различно, сякаш пред него стоеше друга, напълно непозната жена.

– Здравей – беше първото, което тя му каза.

– Сесили, какво става тук? – извика объркано Брайън.

– Снощи претърпя инцидент и трябваше да те доведем тук. Помниш ли какво се случи? – попита го тя.

– Мисля, че помня някои неща, но не съм много сигурен… – отвърна неуверено той.

– Какво точно си спомняш?

– Спомням си… – колебливо продължи Брайън – празненството. Моите колеги от офиса присъстваха. Може да ти прозвучи странно, но мисля, че в един момент, те се превърнаха в нещо като… вампири… но не… Не. По-вероятно е да съм се напил и да съм го сънувал.

– Не, не си. Точно така беше – потвърди тя с равен глас.

– Какво искаш да кажеш, че вампирите съществуват? – с насмешка отвърна Брайън.

– Всъщност ние ги наричаме „сейлъри“. Иначе да, вампирите съществуват. Но вече си на място, където ще им бъде трудно да те достигнат.

– Къде съм?

– В секретно отделение на Медицинския център на Втори небесен център – сектор Ню Йорк. Мястото, на което се намираме, се нарича Небесна граница. Тя е построена във въздушното пространство и съдържа образ на всеки един град, познат от земната територия. Ние живеем тук, както и ти, преди да бъдеш отвлечен от вампирите.

– Сесили, какви ги говориш?

– Оставете ни сами за момент. – Тя се обърна към Уаел и Адриан. Изчака двамата да излязат и продължи: – Името ми не е Сесили, а Расдал. Решихме да използвахме онова име по време на престоя ми в земната територия, докато се сближа с теб.

– Какво?

– Трудно ми е да ти обясня всичко, още повече в момента, тъй като ти нямаш никакви спомени за него, но в нашия свят обществото ни имаше един много важен и силен лидер. Неговото име е Цезар. Той произхожда от една древна династия. Цезар изчезна от нашия свят преди много години. Но най-важното, което трябва да знаеш за него е, че той е мой съпруг. Деня, в който се омъжих за него, бе най-лошият ден в живота ми, защото в този ден го изгубих. В продължение на много години не спирах да го търся, но никъде не можех да го открия. Накрая изгубих вярата си, че е оцелял и се отказах, като приех, че никога повече няма да го видя… И живеех с това примирение допреди шест месеца, когато в една напълно обикновена сутрин небесната системата Аусар разпозна Цезар, в лицето на един мъж от земната територия… Този мъж беше ти. Проучихме те – до толкова, до колкото имаше налична информация за теб. Когато се срещнахме за пръв път пред хотела и аз разлях кафето си върху костюма ти, в този миг успях да взема ДНК-проба от теб, която незабавно изследвахме, с което окончателно се потвърди, че ти наистина си Цезар. Поне тялото бе на Цезар. След разговора ни в парка, установихме, че в тялото на съпруга ми живееше съзнанието на друг мъж. Човекът, с когото говорех, не беше Цезар. По някакъв начин, някой бе успял да внедри друго съзнание в него. В първите седмици не можехме да разберем съзнанието в Цезар истинско ли беше или проектирано. Знаехме, че някой те използва, за да се добере до мен, но не можех да стоя отстрани. Включих се в тяхната игра. Оказа се, че всичко е дело на сейлъри отцепници, част от една опасна и преследвана от нашия свят група, наричаща се Реставраторите. Снощи научихме, че през цялото време, в което Цезар го нямаше, е бил в техен плен. Брайън Ноел, както е истинското ти име, наистина е съществувал, но е загинал в автомобилна катастрофа преди шест месеца заедно с двете си дъщери, връщайки се от кратка почивка.

– Какви ги говориш? Не съм в тялото на друг мъж, не съм мъртъв! Снощи бях с дъщерите си в една стая, помня ясно всичко през последните шест месеца, не съм мъртъв, още повече пък те!

– Съжалявам, но не е така. Не знаем точно какво се е случило, но предполагаме, че катастрофата е била причинена от реставраторите, които са ви били набелязали за жертви в техния план. Направили са една процедура, която се нарича отлепване на съзнанието и са съединили твоето с това на Цезар. В момента неговото съзнание и спомени са скрити и доминиращият над тялото му си ти. След това двама от сейлърите са копирали облика на дъщерите ти и са се представяли за тях през тези шест месеца. Не знаехме за това до вчера, преди да вземем ДНК-проби от самозванките.

– Ти си се побъркала! Не знам кой е този Цезар, но това не съм аз! Не съм в тялото на друг мъж, ако това се опитваш да ми кажеш – разкрещя се Брайън.

– Знам, че ти трябва време да го осмислиш и приемеш, и ще ти го дам.

Показателите на апаратурата, която отчиташе състоянието на Брайън, се повишиха до критично състояние. В стаята се върна лекарката, която беше с него при събуждането му.

– Какво се случи, Съдържател Расдал? – попита разтревожено тя.

– Разстрои се от това, което научи – отговори Расдал. – Приспете го… след което го пригответе за транспортиране до Първи небесен център.

– Няма да ме докосвате, ненормалници! – Брайън продължаваше да крещи, като се опитваше да стане от леглото. Лекарката го сграбчи и бързо инжектира силна доза успокоително в лявата страна на врата му. Брайън се отпусна на леглото и след секунди потъна в дълбок сън.

– Съдържател Расдал, не мисля, че в неговото състояние е добре да го транспортирате чак до Кайро – отвърна докторът.

– Аз и довереният ми екип отиваме в Първи небесен център. Не смятам да оставям Цезар тук. Той ще бъде там, където сме и ние – съобщи Расдал. – Държа вие също да дойдете с нас, и той да бъде под вашите грижи, докато се стабилизира. И искам да запазите пълна дискретност относно самоличността на пациент 7.

– Можете да ми вярвате напълно, Съдържател Расдал. Не бих казала на никого за завръщането на лорд Цезар – заяви тя с категоричност.

 Расдал излезе от стаята. Отвън я чакаха Уаел и Адриан.

– Лошо го прие – отбеляза Адриан.

– Очаквах го – каза Расдал.

– Все пак не може ли да опитаме с отлепване? – попита той.

– Не, не и в този случай. Проблемът с Цезар е, че когато се е случило сливането, той е бил много слаб и това е позволило на съзнанието на Брайън да стане доминантно, поглъщайки съзнанието на Цезар. В момента двете съзнания са едно цяло, ако изкараме Брайън оттам, губим и Цезар – обясни Уаел.

– Тогава какво ще правим?

– Ще чакаме Брайън да допусне Цезар до себе си.

– Уаел, някакъв прогрес с разпита на оцелелите реставратори? – попита Расдал.

– Никакъв, категорично отказват да говорят и да разкрият каквото и да било.

– И не се пречупват?

– Не, те следват своята идеология и не биха я предали. Няма да ни кажат нищо. Освен това са и много по-силни и издръжливи от познатите ни сейлъри. Предлагам да минат през една публична екзекуция чрез осветяване, така със сигурност ще стреснем техните лидери.

– Това означава да разкрием какво се е случило снощи. Не, не съм съгласна.

– А какво ще правим с тях?

– Ще ги задържим в затвор Н-3, на тежък режим. И много скоро, един по един, ще започнат да се пречупват и ще ни разкрият всичко, което поискаме да знаем за реставраторите. Трябва да имаме само малко повече търпение. За пръв път сме толкова близо до тях.

– Вие решавате – отговори с леко недоволство Уаел.

– Аусар има ли вече пълен изглед върху събитията от сектор 791? – попита Расдал.

– Направил е частична възстановка. Нелегалното извличане е потвърдено, присъствието на посланика и Носителя също. Предишния ден около аерогарата в Кингстън е имало и кратко замразяване на времето. Точно в 20 часа, 14 минути и 34 секунди, продължило е до 20 часа, 27 минути и 31 секунди, след което нормалният ход на времевия поток е бил възстановен. Посланиците от Редактора отказват да дадат обяснение за случилото се и се дистанцират от събитието. Ръководството на Земната делегация отрича да е било наясно с действията на Матю. Обявили са го за издирване заедно с другите сияйни с него. Снимките и на петимата са разпространени от медиите в земната територия – обясни Уаел и подаде на Расдал тънък прозрачен таблет, върху екрана на който се виждаха снимките на петимата издирвани. – Въпрос на минути е информацията да достигне и до небесните средства за масова информация.

Расдал разгледа снимките им, като най-дълго се взира в последната, върху която беше изобразена Анджелина.

– Изпратете информация до всички наши медии, в която водещият акцент да бъде появата на Носителя, докато убийството на посланика да остане на втори план. Искам фокусът на всички събития да остане върху това момиче. Нека Аусар събере цялата налична информация за живота ѝ и разпространете всичко от допустимата част – разпореди Расдал.

– Това няма да прикрие стореното от Матю – каза Уаел.

– Знам, но от двете може да има само една водеща новина и аз избирам това да бъде Носителя.

– И още нещо, Консултантите настояват за незабавна среща с вас – съобщи Уаел.

– Покани ги в съвещателната зала на Първи небесен център – отвърна Расдал.

След няколко минути те напуснаха медицинския център и се отправиха към небесното пристанище. Това бе голям транспортен възел, свързващ всички секторни центрове в Небесната граница, чрез големи херметизирани прозрачни платформи, наричани небесни тунели. По тях се движеха най-разнообразни превозни средства, от малки небесни джетове и аеромобили, до големи, метални, разноцветни небесни кораби. Там се намираше и специалният „небесен тунел 2-815“, директно свързващ Втори небесен център – сектор Ню Йорк, с Първи – сектор Кайро. Щом достигнаха този тунел, отидоха на писта 11, където ги очакваше един триетажен небесен кораб, с корпус оцветен в зелено-жълти ивици. Качиха се на борда му и не след дълго той потегли.

Отвътре корабът изглеждаше като голям и луксозен апартамент. Имаше стълбище, което отвеждаше на долен етаж, където се намираше голяма заседателна зала, имаше и друго, водещо към по-горен етаж, там се намираха няколко стаи с уютни спални помещения. Цезар бе настанен в едно от тях заедно с отбрания лекарски екип, наблюдаващ състоянието му.

Уаел се настани зад бара и си наля чаша с уиски. Адриан отиде в пътническия салон и застана зад Расдал, която седеше на един дълъг диван и гледаше към големия екран пред тях, на който вървяха новините от последния час. В репортажа се говореше за убийството на посланика в сектор 791 и показваха снимка на извършителя, също споменаваха непотвърдената информация за появата на момичето, което бе сочено като Носител на Асейл и двойник на настоящия Съдържател Расдал.

– Сред населението сигурно ще настане паника, щом научат за Анджелина – каза Адриан.

– Вероятно! – отвърна Расдал, като запали цигара. – Какво реши, връщаш ли се на работа при нас?

– С най-голямо удоволствие – усмихна се той.

– В такъв случай, щом пристигнем в Кайро, ще дадеш пресконференция по повод Анджелина.

– Аз ли? – изненада се Адриан.

– Да! Трябва да успокоим населението, че няма никаква опасност от появата на Носителя. И едва ли има по-подходящ за това от министъра на сигурността.

– Възстановяваш ме на предишния ми пост? – учуди се той.

– Защо звучиш изненадан? Знаеш каква ни беше уговорката, преди да се впуснеш в актьорската кариера. Добре дошъл на своята нова-стара длъжност.

– Благодаря – засмя се Адриан и след малко я попита: – Теб тревожи ли те появата на Носителя?

– Не, ни най-малко – отвърна Расдал със замислен в екрана поглед.

След час и осем минути те пристигнаха в Първи небесен център. Екип от шестнайсет души ги очакваше на небесното пристанище и ги ескортира до резиденцията на Съдържателя. Тя бе най-голямата сграда в целия сектор. Точно под нея имаше обширен парк с множество фонтани, а в центъра високо издигната стоеше огромна и величествена сребърна статуя обагрена в разноцветно сияние. Статуята изобразяваше първия мъж, в когото новата светлина на света се бе пробудила. Същият мъж станал по-късно първия Съдържател на сияйните. Мъжът, чиито наследници днес бяха известни в сияйния свят, като Династията на Първия. Цезар, съпругът на настоящия Съдържател, беше негов правнук. Първия не бе забравен и продължаваше да бъде почитан, сред сияйните в Небесната граница, като всяка вечер точно в 18:01, в продължение на 101 секунди, във всеки небесен сектор, в който денят отстъпваше място на нощта, се наблюдаваше проекция на статуята от Кайро. По този начин сияйните извън Първи небесен център също можеха да видят внушителната гледка оттук – момент, с който се отбелязваше началото на нощта.

***

Високите двойни врати се отвориха широко и Расдал пристъпи решително в залата, където консултантите я чакаха. Те нервно обсъждаха нещо, но в мига, в който я видяха, млъкнаха смутени.

Консултантите бяха дванадесет на брой, изумително високи, възрастни мъже, облечени в еднакви снежнобели тоги. Смятаха се за архитекти на съвременния свят, с чието изграждане се бяха ангажирали още от края на тъмните дни на планетата. Бяха си спечелили правото да станат висш правителствен орган, напътстващ лидерите на сияйните по всички важни въпроси и събития. И макар винаги да бяха твърдели, че на съдържателите дават единствено добри съвети и препоръки за посоката, в която трябва да се движи светът, то негласно указанията им трябваше да бъдат разглеждани като заповеди. Заповеди, на които съдържателите бяха длъжни да се подчинят и покорно да изпълнят.

И докато предишният Съдържател Цезар съумяваше умело да балансира между следването на собствената си политика и вечните претенции на дванадесетте мъже, то с Расдал нещата от самото начало не потръгнаха според очакванията на консултантите. Макар с Цезар също да имаха огромни разминавания във възгледите по много от разискваните въпроси, от което следваха дълги спорове на закрити врати за това или онова решение, и въпреки че и той почти не им се подчиняваше, поне демонстрираше отношение, с което ги караше да се чувстват значими и важни. И те накрая оставаха доволни.

Расдал имаше съвсем друг подход. Тя открито им се противопоставяше. Разгласяваше и оспорваше публично исканията им. Принизяваше статута им. Правеше ги смешници и стари глупаци в очите на обществото. С всеки следващ ден те губеха влиянието, което си бяха спечелили в устройството на този свят.

Откакто се бе сдобила със системата Аусар, Расдал бе станала неуправляема. Ако не беше голямата ѝ популярност и одобрение сред сияйните, консултантите отдавна да бяха обърнали лодката, в която тъй удобно се бе настанила. Но засега все още трябваше да я търпят и мълчаливо да я презират.

– Добър ден, господа! – каза тя и гласът ѝ проехтя в цялото помещение.

Те отговориха вяло на поздрава ѝ. Расдал премина покрай тях и седна на централното място в средата на масата.

– Съдържател Расдал, научихме, че снощи сияен е убил посланик от Редактора – един от тях започна да говори нервно. – Това е нещо, което силно ни тревожи. Свързахме се със земния делегат и тя ни запозна със случилото се в детайли. Подозираме, че убиецът се е отправил към Небесната граница. Контролът трябва да бъде незабавно затегнат и извършителят в най-кратък срок трябва да бъде заловен и предаден на Земната делегация…

– В момента разследваме – прекъсна го тя, – но ние имаме малко по-различна информация, според която нелегалното извличане, в съучастничество с посланик от Редактора, е било планирано от ръководството на Земната делегация и всичко се е случвало със знанието на делегата. Докато не се докаже обратното, ние няма да съдействаме на никого в залавянето на когото и да е, държа това да е ясно и да се знае от всеки.

– Но това е недопустимо! – възмути се друг от мъжете, седящ в края на масата. – Длъжни сте при такова чудовищно престъпление да се включите и да съдействате на земните. Независимо дали става дума за член от Династията на Първия или не. Щом е престъпил законите, трябва да бъде съден.

– В случая не става въпрос за това кой от коя династия произлиза – отвърна Расдал. – Говорим, че е имало нелегално извличане. Нещо, което може да сложи края на примирието между небесните и земните сияйни.

– Нима казвате, че ще започнете Трети междупространствен конфликт? – възкликна смутено мъжът, който бе започнал разговора.

– Нищо не казвам, засега.

– Дори и да е имало опит за нелегално извличане, той не може да се съпостави с престъплението, което е извършил сияйният! – обади се друг измежду мъжете.

– Докато не се докаже обратното, няма да съдействам на делегацията за този случай. Приемете го и престанете да упорствате в тяхна полза – заяви Расдал, като се изправи и ги обходи със строг поглед.

– Тогава ние ще поискаме вашето отстраняване от поста Съдържател – продължи той.

– И с какъв мотив? – попита с насмешка тя.

– С мотив, че сте компрометирана. В момента грубо защитавате един престъпник, само защото е племенник на вашия съпруг.

– Никого не защитавам и престанете да спекулирате.

– Така ли?! Ами да поговорим за шестмесечния ви отпуск, изоставяйки задълженията си тук и впускайки се в живот в земната територия. Ами ако вие сте в съюз с този сияен и сте планирали да убиете посланика, за да се доберете до Носителя? Не знаем подробности за вашия престой там – обади се отново мъжът от края на масата.

– Вие допускате ли, че е имало нелегално извличане, организирано от земната делегация?

– Глупости, земният делегат спазва правилата на договора, а вие в момента отказвате съдействие! Какво да си мислим? – продължи първият техен говорител.

– Мислете си каквото искате. Вие отдавна вече не можете да се разпореждате тук и да контролирате Съдържателя на границата!

– Това е скандално! Не може да ни държите такъв тон! Та ние сме Консултантите! – възмутиха се в един глас те.

– Ще говоря както си искам с вас! Вие сте един абсолютно ненужен придатък тук, който се меси там, където не му е работата. Много скоро може и да ви отстраня като легална институция.

– Вие сте се самозабравила, откакто поехте поста на Съдържател. Лорд Цезар направи огромна грешка, отстъпвайки поста на вас – извика един от консултантите, намиращ се от лявата страна на Расдал.

– Тази жена трябва да се вразуми, иначе нищо добро не ни очаква! – говореха яростно в един тон. – С право бяхме против жена да става Съдържател.

– ВЪН! – извика Расдал. Търпението ѝ бе достигнало границата си и тя реши, че е време да сложи точка на днешния спор с консултантите, защото определено, ако продължаваха, зад тези врати можеше да се разрази още по-грандиозен скандал, който несъмнено щеше да достигне и до обществеността навън, а точно в този момент не трябваше да избухва подобен скандал и да компрометира Съдържателя като нестабилен.

Дълбоко разярени консултантите скочиха на крака и започнаха да се изнизват един по един от залата. Расдал не пропусна да ги предупреди, провиквайки се след тях:

– И само да разбера, че сте замесени в заговор срещу нас, дърти продажници.

Те напуснаха резиденцията с шумни викове и негодувания, които изпълниха коридорите.

След малко Уаел реши да влезе при Расдал. Тя стоеше до един от прозорците и пушеше поредната си цигара.

– Срещата май не премина добре. Караницата ви се чу от всички на етажа – каза той.

– Крайно време беше някой да ги постави на мястото им. Подозирам, че тези подготвят поредната си конспирация за преврат. Не за първи път се опитват да прилагат такъв сценарии. Трябва да сме нащрек. Искам да започнете пълно наблюдение над тях и обмислям вариант да ги разпусна. В последните години повече вредят, отколкото помагат.

– Аусар – извика Уаел и системата се визуализира пред тях във формата на холограмно изображение на средно висок строен мъж, с къса черна коса, облечен в елегантен пясъчнокафяв костюм. – Искам постоянно 24-часово наблюдение на всички дванадесет консултанта.

– Заемам се – отговори той и погледна с лека усмивка към Расдал. – Съдържател Расдал, радвам се да ви видя отново при нас след шестмесечно отсъствие.

– И аз се радвам да те видя, Аусар.

Към края на деня Расдал бе в кабинета си. На един от екраните срещу нея вървеше повторение на пресконференцията, която Адриан бе дал по-рано пред медиите, но тя не я слушаше, защото бе потънала в мисли около Цезар и цялата история с него, случая с Матю и появата на Анджелина. В този момент на вратата ѝ се почука и Уаел влезе.

– Феникс е отвън и иска да говори с теб, относно снощния инцидент в сектор 791 – съобщи ѝ той.

– Ох, добре, покани го – каза тя с видима досада и Уаел тръгна обратно към вратата. – Уаел, чакай за момент – извика подир него тя и той се обърна. – Днес нямах време да ти кажа или по-точно не исках да ти го казвам пред Адриан, но когато издам някоя заповед тя трябва да се спазва, включително и от теб.

– Да, разбирам.

– Не, не разбираш, щом си отишъл да кажеш на Константин за Цезар.

– Тук не съм съгласен, с цялото ми уважение, но Цезар е внук на Негово превъзходителство и той трябва да знае за него.

Расдал го изгледа неодобрително, след което махна с ръка и му даде знак да излезе и да извика притежателя на Огнения елемент. Тя знаеше, че Уаел е прав, но някак си се дразнеше от самоинициативата, която той бе проявил. Но все пак нямаше да повдига отново тази тема, нито щеше да му налага някакви наказания за това. Уаел бе един от тези, които винаги я бяха подкрепяли и бяха с нея във всичките ѝ трудни моменти, може би затова и той беше единственият, който си позволяваше понякога да не се подчинява на нарежданията ѝ.

Вратата се отвори и Феникс влезе в кабинета ѝ. Той бе висок, едър като канара мъж, с големи ръце, грубо лице и огненочервена коса, а в двете му кафяви очи, се отразяваха пламъците на яркооранжев огън. Феникс пристъпи напред и попита разгневено:

– Истина ли е това, което се говори сред сияйните, че Носителя се е появил?

– Изглежда да! – отвърна спокойно тя.

– Какво възнамеряваш да правиш?

– Нищо! Какво трябва да правя?

– Да отстраниш опасността, като за начало.

– Да я убием?! Това ли предлагаш?

– Нима не се притесняваш, че реставраторите могат да възродят Асейл, сега повече от всякога.

– Феникс, това е само една налудничава теория, която няма никаква реална основа, че може да се случи.

– Прекалено си спокойна, Расдал! – каза той и присви очи с подозрение. – Сега ли научи за нея или знаеше от по-рано?

– Естествено, че сега научавам, като всички останали. Над момичето е имало поставен чадър[1], вероятно от посланиците. Смятаме, че те са осъществили контакт с нея по-рано и са го поставили, за да не разберем за появата ѝ. От какви причини са били водени, за да го направят, не знаем. От Редактора отказват всякакъв коментар.

– И не си се срещала и говорила с Аурора?

– С Аурора не си говорим от много време.

– Искам да ми кажеш къде е тази долна лъжкиня! – настоятелно заяви Феникс.

– Не знам къде е.

– О, я стига! Държиш целия свят в ръцете си чрез системата Аусар, а ми казваш, че не знаеш къде е Аурора! – раздразнено продължи Феникс.

– Дори и да знам, нямам право да ти издавам местоположението на когото и да било.

– Значи няма да ми съдействаш? – ядосано отвърна Феникс.

– Да съдействам за какво?

– Да поискаме обяснение от Аурора, защо не ни потърси след като от двайсет години е била тук и е криела момичето, както и да стигнем до естествения завършек на суматохата, като се премахне Носителя.

– Небесните не действат по този начин, Феникс. Не се преследват и убиват сияйни, които не представляват заплаха. Доколкото разбрах това момиче е с изградена независима идентичност и не е опасност за никого.

– Безразсъдна си! Нещата трябва да се оправят още сега или ще действаш, когато Асейл отново се появи за втори рунд с теб, но може този път да не извадиш късмета, мъжът ти да е наблизо и да те спаси.

– А може би аз няма да съм тази, която ще има нужда от спасяване – отвърна Расдал, като се усмихна.

– Това, което чувам, не ми харесва. Ти се готвиш за реванш с Асейл. Готова си да подложиш целия свят на унищожение само за да задоволиш егото си – разгневи се Феникс.

– Нещата днес са много по-различни оттогава, не си мисли, че ще бъдат както преди 711 години.

– Не ми се слушат теории в стил Аурора, най-добре да си тръгвам и да я търся сам. Но когато открия Носителя, не ми заставай на пътя, Расдал, защото няма да ме интересува това, че си Съдържател. Момичето представлява заплаха и ще бъде премахнато, със или без съдействието на сияйните – каза той и бесен напусна резиденцията на Първи небесен център.

Малко по-късно Расдал откри Уаел в кабинета му. Той седеше и гледаше новините, в които излъчваха репортаж с днешната пресконференция на новия, завърнал се на длъжността си, министър на сигурността.

– Не мислиш ли, че твоето присъствие на подиума до него щеше да вдъхне по-голям респект върху думите му? – попита я Уаел.

– Ситуацията не е толкова критична, за да изисква и моето присъствие.

– Все пак дали един министър, станал актьор и след това отново министър, ще има нужната тежест да успокои обществото?

– Повярвай ми, ако аз бях дала изявление по казуса Анджелина, мнозина щяха да го приемат като тревога у Съдържателя. А аз съм непоклатима.

– Матю е преминал в Небесната граница – съобщи Уаел.

– Откъде научи?

– В ранните часове на деня, през портал от земната територия е осъществено преминаване в Небесната граница, което Аусар не е успял да анализира. И двамата знаем от коя уязвимост на системата може да се възползва той, за да остане незабелязан.

– Това е просто предположение, което не подлежи на никаква доказана вярност.

– Можеш да се преструваш колкото искаш, но скоро искаш или не, ще трябва да вземеш отношение по казуса с Матю. Анджелина ще ти помага да го заобикаляш до време.

– Матю не е темата на деня.

– Не е, но може бързо да стане. Консултантите вече те обвиниха, че го прикриваш заради роднински връзки, а ако се разровят повече ще достигнат и до други твърдения.

– Какви?

– Такива, в които могат да са намесени чувства.

– Всяко твърдение трябва да може да бъде доказано, в противен случай си остава просто клюка.

– Какво смяташ да предприемеш с Анджелина? – попита Уаел.

– Нищо, засега не смятам да се меся. Оставям тази работа изцяло на Аурора. Още повече, че за момента се оказва права по отношение на момичето. Аз имам други неща, за които да мисля, като възстановяването на Цезар и предстоящите Турнири – каза Расдал и приключи разговора си с Уаел.

Излезе и се отправи към помещението, където бе настанен Цезар. Лекарският екип все още го държеше приспан, докато решат какво да правят със съзнанието на Брайън, живеещо в него. Расдал остана при Цезар през цялата нощ. За първи път от двеста години насам се чувстваше спокойна и щастлива, че той отново бе до нея и тя знаеше, че съпругът ѝ е в безопасност.


[1] Изкуствено енергийно поле, правещ субекта, над когото е поставен, невъзможен за откриване. През системата Аусар се визуализира като човек с размазано лице, неспособен за идентифициране и проследяване.

Advertisements