3.

711 (активни) години по-рано

Първият зимен сняг валеше безспирно. Само за няколко часа бе обсипал северните земи с бяла и пухкава снежна покривка. Закъснялата зима връхлетя Севера с пълната си мощ. От студена, нощта се превръщаше в мразовита.

Аурора бързаше да пристигне колкото се може по-скоро в „Крепостта на сиянието“. Бе получила вест от притежателите на седемте елемента, че са успели да заловят Асейл. Тя все още не можеше да повярва на съобщението, което тази вечер бе пристигнало при тях. Нима наистина бе възможно притежателите да са разгромили Асейл? Идваше ли краят на червения ден? Обезпокоителна мисъл тревожеше Аурора, ами ако всичко беше лъжа, целящата да се доберат до нея и да пречупят съпротивата.

В далечината блещукаше светлината от стара странноприемница. Когато я наближи, каретата, в която беше Аурора, бавно спря. Тя се подаде през вратата и извика към мъжа, който седеше отпред:

– Цезар, защо спираме тук?

– Нужна ми е почивка, целият съм мокър, студено ми е и съм гладен – отвърна той, като отметна назад качулката от главата си.

– Не можем да изоставаме – настоя тя.

– Знам, но ми трябват не повече от два-три часа, а пък и подкрепленията още не са пристигнали. Не забравяй, че това може и да е капан.

– Да, знам – каза с безпокойство Аурора. Безпокойство, което Цезар усети. Той я погледна загрижен, но предпочете да замълчи. Не знаеше какво и дали изобщо трябва да казва нещо в този момент.

И двамата бяха силно притеснени от това, което предстоеше да се случи. Никой през последните петнадесет години не вярваше, че наистина един ден светът ще е в състояние да се освободи от властта на Асейл. Всичко се случи внезапно, в една нощ като тази, точно преди петнайсет години, когато една разгневена на света жена се появи в Небесната граница със своята чудовищна армия и свали Съдържателя от управлението на сияйните. Разруши до основи Небесната границата, като принуди сияйните да напуснат своя дом и да потърсят убежище на мястото, на което бяха най-уязвими – земната територия. Започна безмилостно изтребление на всички сияйни, които попадаха в обсега ѝ, убиваше ги и колекционираше светлината им. Направи чудовищата от легендите реалност, като създаде ново поколение армия, която притежаваше ненадмината сила, бързина и се хранеше единствено и само с човешка кръв. Нарече ги „сейлъри“. Те бяха нейни приятели, последователи, съмишленици, хора лоялни на идеята ѝ за един нов свят. Свят без сияйни в него. Замени бялата светлина на деня с червена. Унищожи Редактора и посланиците в него. Проникна в тъмната материя и направи прочистване и сред тъмните обитатели. От съществата, населяващи онзи неприятен и мрачен свят, останаха малцина. След като голяма част от съпротивата на сияйните не устоя и бе унищожена от армията на Асейл, на тях не им остана нищо друго освен да потърсят обединение с хората в тази нова война, както и да разчитат на помощ от притежателите на седемте елемента. Всички те сформираха фронт наречен „Дневна светлина“ и съвместно с отряди на хората се опитваха да противодействат на безпощадната армия на Асейл. Това бе Вторият междупространствен конфликт, който се случваше между техните светове…

Аурора слезе от каретата и заедно с Цезар тръгна към странноприемницата. На входа ги посрещнаха възрастна жена и нейният мъж. Мъжът отиде да се погрижи за конете им, докато жена му им се усмихна приветливо, взе намокрените им от обилния сняг връхни дрехи и веднага ги настани на маса в близост до огъня. Въпреки че не го заяви на глас, жената им показа, че разпозна и двамата. За Аурора продължаваше да бъде загадка погледът, който откриваше в очите на напълно непознатите хора, при срещите им с нея и Цезар. Погледи изпълнени с нестихваща надежда за победа, която да върне мира, спокойствието и светлината на деня в живота им.

След малко стопанката донесе на двамата си късни гости кана с тъмночервено вино и голям сребърен поднос с печен фазан. Ястието бе придобило златист цвят и ухаеше вкусно. Макар че не беше гладна, по настояване на Цезар, Аурора опита малко от него и то несъмнено ѝ се услади. После продължи да пие само от виното.

Щом Цезар приключи с вечерята се качи в една от стаите на втория етаж, където можеше да поспи за кратко. Аурора предпочете да остане до огъня. След два часа те трябваше отново да потеглят, а и двамата се чувстваха толкова уморени.

Аурора отпиваше бавно от виното и гледаше в игривите пламъци в огнището. Усещаше меката и приятна топлината, която я връхлиташе. Неусетно всичко, за което мислеше допреди малко, отмина от съзнанието ѝ. Тя продължи да съзерцава огъня и не след дълго той я унесе и тя задряма.

Когато отново отвори очи, Аурора видя, че се намира в просторна и озарена от светлина стая. Бързо стана от леглото, върху което лежеше и след като огледа мястото внимателно, разбра, че това бе нейната собствена стая от детството ѝ. Тя излезе навън и тръгна по дългия коридор, достигна масивната двойна врата в дъното му, отвори я нетърпеливо и в следващия миг се озова в центъра на красива и обширна зелена градина, обградена от множество цветни алеи. Нямаше никакво съмнение, мястото, на което Аурора се бе озовала, беше дворецът на родителите ѝ. За разлика от студената зима на Северния полуостров, денят тук бе слънчев и много горещ. В далечината Аурора зърна една жена, която се бе навела и поливаше цветята в една от лехите. Аурора забеляза, че градината бе изпълнена с разцъфнали разноцветни лалета, нейните любими цветя. Тя тръгна бавно напред. Щом доближи жената, Аурора се вгледа внимателно в нея и с несигурност в гласа си изрече:

–  Мамо, какво правиш тук?

–  Поливам тези цветя, детето ми! – отговори жената, като се изправи и усмихна широко. – Теб какво те води насам? Отново ли имаш проблеми?

–  Да – въздъхна Аурора. – Пристигна информация, че Асейл е заловена и не знам какво решение да взема, ако се окаже истина. Какъв избор трябва да направя, за да бъде правилният?

–  Първо ми кажи, ти как виждаш нещата. Смяташ ли, че всичко може да започне отначало, по друг път?

–  Смятам, че може – каза Аурора. – Но проблемът е, че никой друг освен мен, не смята така.

–  Не е важно какво мислят другите, а това, което нашепва сърцето ти и ако то ти казва, че е възможно, тогава го послушай. Избери новия път и тръгни по него…

Изведнъж Аурора усети леко побутване по рамото си и се събуди. Видя, че отново се намира до огнището в странноприемницата, а над нея стоеше Цезар.

– Време е да тръгваме – каза тихо той.

– Минаха ли два часа?

– Да, беше заспала на масата.

– Разбирам… – отвърна Аурора и се замисли за момент над съня си. – Да побързаме, трябва да сме в крепостта преди зазоряване.

Те наметнаха връхните си мантии, които вече бяха сухи и излязоха от странноприемницата. Навън снегът продължаваше да се сипе, но вече не толкова силно и толкова много, както в началото. Бе станало по-студено отпреди или на тях така им се струваше, тъй като досега се бяха радвали на топлината на огъня.

Аурора отново се качи в каретата, а Цезар се настани отпред, пришпори конете и те потеглиха. Пътуваха около час, когато Цезар съзря в далечината светлините от кулите на крепостта. Почука на Аурора, тя отвори прозореца, подаде се леко навън и също ги видя.

– След колко време ще сме там? – провикна се тя.

– Петнайсет-двайсет минути най-много.

Когато пристигнаха, на входа ги посрещнаха двама от сияйните пазители на крепостта. Въпреки че ги познаваха, спазването на вътрешния правилник бе задължително за всички, дори за самите водачи на съпротивата, затова Аурора и Цезар се представиха и им казаха първата парола за влизане. Те я потвърдиха с кратко кимване и отвориха портата. Аурора и Цезар преминаха бързо през нея, продължиха напред и след около сто метра стигнаха до вътрешната стена на крепостта, където ги очакваха други двама пазители. Щом Цезар и Аурора казаха и втората парола, пазителите ги пропуснаха и им съобщиха, че притежателите са се събрали и ги очакват в третата източна кула. Без да губят повече време, двамата бързо се запътиха натам. Когато достигнаха мястото, отпред ги чакаше притежателят на Пустинния елемент – Ату.

– Ату, истина ли е? – попита я задъхано Аурора.

– Да, заловихме я тази нощ – потвърди тя.

– Как успяхте? – невярващо попита Цезар.

– Цялата заслуга дължим на плана на Сирена и Алиса. Двете умело заблудиха Асейл и тя попадна право в капана ни. Заслепена от стремежа си за отмъщение, тази нощ с малък отряд от армията си Асейл дойде в крепостта, водена от фалшивата информация, че Негово превъзходителство ще бъде тук, готов да се предаде.

– Това е лудост! Всеки, който познава дядо знае, че не би го направил – възпротиви се с изумление Цезар.

– Да се радваме, че тя не го познава и желанието ѝ за мъст надделя над разума, и позволи на плана ни да сработи – продължи Ату. – Докато ние атакувахме сейлърите, Сирена се изправи срещу нея в директен двубой и я победи, като напълно потуши светлинния ѝ поток. В тази битка беше заложено всичко. Победата на Сирена е радост за всички ни, ако не беше тя и изключителната сила на водния елемент, никой от нас нямаше да може да се справи с Асейл. Наистина трябва да сте много горди с нея.

– Къде е Асейл? – попита Аурора.

– Държим я в една от залите на последния етаж на кулата. Трябва да решим какво ще правим с нея преди зазоряване. До червения изгрев остава само час. Наясно сте, че докосне ли се до светлината от червеното слънце, силите на Асейл ще се възстановят. Не бива да го допускаме – заяви Ату.

Тя въведе Аурора и Цезар в залата, където притежателите бяха затворили сразената Асейл. Тя седеше завързана с вериги за голям каменен стол, кашляше задавено и издаваше дълги хрипави звуци. Около нея се разстилаше гъста червена мъглявина, вследствие на потушения ѝ светлинен поток. В стаята на пост стояха Кристал и Еделвайс, притежателите на ледения и горския елемент. Аурора се обърна към Цезар:

– Как смяташ, че трябва да постъпим сега?

– Обсъждахме го вече. Наистина ли искаш да действаш по този начин? Сигурна ли си, че ще има ефект и нещата няма да се обърнат отново срещу нас? Аз ще те подкрепя, независимо какво решение ще вземеш. Знаеш аз какво мисля, че е нужно да се направи – каза той.

– Да, благодаря ти – каза тя, след което се обърна към останалите: – Притежатели, искам да проведем един бърз съвет относно решението, което предстои да вземем.

Те отидоха в съседната зала, където бяха другата част от притежателите, а Цезар остана да наглежда Асейл. Тя леко надигна глава и го погледна с червените си очи, които се показваха изпод разрошената ѝ руса коса. Той също не сваляше поглед от нея. Тя се изсмя и заговори с хрипавия си глас:

– Приличам на нея, нали? Сигурно е странно да гледаш мен, а да виждаш онази нещастница Расдал…

– Ти нямаш нищо общо с Расдал – заяви Цезар.

– Така е, прав си. Аз съм по-добра от нея в много отношения. Във всеки един аспект, за който си помислиш. Ако не ми вярваш, знаеш кой може да потвърди думите ми, стига да го попиташ.

– Бъди благодарна, че тази нощ той не е с нас, защото собственоръчно щеше да те екзекутира.

– Нима голямото братче е плакало пред малкото? – изсмя се Асейл.

– Скоро ти ще си история… – отвърна презрително Цезар.

– Това не е краят, Цезар! Моите хора няма да се примирят, нито ще успеете да ги пречупите толкова лесно, колкото си мислиш… Нека не се лъжем. И двамата знаем, че един ден аз ще се завърна и тогава без значение къде ще я скриеш, аз ще намеря Расдал и ще убия тази долна предателка. Ще я разкъсам парче по парче и то пред очите ти.

Цезар се спусна разгневен и удари Асейл. От носа ѝ се стече кръв.

– Замълчи, ако не искаш да те убия още тук и сега, няма да чакам решението на съвета…

– Ако искаш да търсиш виновен за неволите си, то погледни в твоето семейство и ще го намериш. Само ако Константин беше проявил благоразумие, аз щях да си имам своя живот, тя нейния, както и всеки един от вас – вашия. И нищо от това нямаше да се случи. Той е отговорен за тази война. Колкото и да го отричате, кръвта е изцяло по неговите ръце.

Цезар застана лице в лице с Асейл и се усмихна предизвикателно.

– Полудяваш ли, че тя те пренебрегна? Че избра нас и живот с нас? Затова е всичко, нали?

Асейл го изгледа пренебрежително и замълча.

През това време Аурора бе изложила теорията си пред притежателите на седемте елемента.

– Значи искаш да дадеш втори шанс на Асейл? – извика с възмущение Феникс,  притежателят на Огнения елемент. – Така ли да го разбирам?

– Това ще бъде напълно нова и независима личност – отбеляза Аурора и продължи с обяснението си: – Ще извлечем светлинния поток на Асейл на части, всяка част ще бъде захвърлена в различен времеви период в различни части на планетата… Разбирате ли? Срещу това се борим. Можем да я убием зрелищно още сега, но всичко, което сме изградили като идеали и което ни крепеше през тези години, ще отиде на вятъра. Не трябва да се избиваме един друг и да правим така, както Асейл правеше. Била съм свидетел и на Първия междупространствен конфликт, аз най-много искам да избегнем Трети такъв.

– Добре, но теоретично, доколкото разбирам, съществува малка вероятност все пак светлинният поток на Асейл да бъде възстановен и да попадне в новата личност, която ще бъде създадена – каза Сирена.

– Да, има такава минимална опасност – призна Аурора, – но ако наблюдаваме тази личност и още от дете израсне в съвсем друга среда, това никога няма да се случи.

– Ти ли възнамеряваш да отгледаш тази нова личност? Смяташ ли, че ще се справиш добре с тази задача? – попита Сирена, като погледна със съмнение в Аурора.

– Да, вероятно ще съм аз. Е, какво мислите, ще ме подкрепите ли?

– На мен ми звучи убедително – каза Ату. – Нека гласуваме.

Предложеното от Аурора бе подкрепено от пет от седемте притежателя, против се обявиха притежателите на огнения и ледения елемент.

– Аз съм за, въпреки че много се колебая относно това! – каза последна от тях Сирена.

– Благодаря ти, Сирена… Феникс, Кристал – Аурора се обърна към двата притежателя, които бяха против, – имам нужда и от вашата подкрепа, защото искам да отведа това дете в бъдещето.

– Какво?! – възкликнаха смутено всички.

– Да, тази нова личност трябва да бъде изградена в свят различен от сегашния. Веднъж вече го направихте с последния наследник от династия Таус…

– Да, защото беше последният член на тази династия и искахме да го опазим – извика недоволно Феникс.

– Разбирам, но и за тази цел ми трябва вашата пълна подкрепа. Заедно можете да създадете силен тласък, който ще ме изпрати далеч напред във времето, векове по-напред.

– Аурора, нали разбираш, че ако направим това, ти също оставаш там? Нямаме възможност и способностите, след това да те върнем тук – каза Сирена.

– Да, знам. И поемам този риск.

– Не знаеш какъв свят ще завариш в бъдещето! – смаяно заговори Ату. – Ами ако не е благоприятен?

– Както казах поемам този риск и да се надяваме на най-доброто.

– Хората от семейството ти може вече да не са там. Сигурна ли си, че точно това искаш? – попита я Сирена.

– Там ще са! Длъжни са да са там! – отвърна твърдо Аурора.

– Щом това е решението ти, ще те подкрепя – каза Сирена.

– Добре, ще се включа и аз – прие Кристал.

– Феникс? – Аурора погледна към него.

– Добре, но при най-малката опасност от повторно възраждане на Асейл, детето ще бъде унищожено. Лично аз ще се погрижа за това! Разбра ли? – заяви гневно Феникс.

– Напълно – съгласи се Аурора. – А сега нека се заемем с процедурата по отделянето. Остават няколко минути до изгрева.

Те отново влязоха в стаята, където бе затворена Асейл. Цезар се изправи на крака и попита напрегнато:

– Е, какво решихте?

– Ще запазим и ще използваме чистата енергия в нея – съобщи Аурора.

– Разбирам – отвърна с недоволство Цезар, след което излезе и ги остави сами.

Притежателите и Аурора се заеха с процеса по отделянето на потока ѝ. Цезар седеше в коридора и чуваше отчаяните крясъци, които издаваше Асейл при всяко разкъсване на част от светлината, съзнанието и същността ѝ. След няколко минути всичко утихна, притежателите един по един започнаха да напускат стаята и вътре остана само Аурора. Цезар надникна и видя, че тя държеше в ръцете си малко и красиво бебе, увито в пелени. От Асейл нямаше и следа.

– Значи това е новото начало! – изумено възкликна Цезар.

– Да, прочистена изцяло, тя ще бъде напълно нов човек, нямащ нищо общо с това, което бе Асейл – усмихна се Аурора.

– Знаеш ли, надявах се все пак да изберем план Б. Не искам да се разделям и с теб.

– Ще се видим само след няколкостотин години в бъдещето. Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.

– Искаш ли да предам нещо на Дали?

– Кажи ѝ, че се надявам най-после да може да открие щастието си… с теб.

Сирена почука на вратата и поиска да поговори с двамата, преди да изпратят Аурора и бебето в бъдещето.

– Какво ще става от тук насетне? Кой ще бъде новият Съдържател или последният оцелял ще бъде възстановен?

– Не, Константин не желае повече да е част от управлението на сияйните – разкри Аурора. – Каза, че е уморен и иска спокойствие, и живот далеч от всичко това. Ще уважим това негово решение.

– Все пак спрели ли сте се на някого друг? – попита Сирена.

– Всъщност… да! – каза Аурора. – Въпреки че не е обсъждано с него, според мен най-добрият за мястото на Съдържател е Цезар.

Цезар я погледна изумен и каза:

– Какво? Знаеш, че винаги съм бил против това нещо.

– Да, знам, но също така знам, че се доказа като брилянтен лидер през Втория междупространствен конфликт. Ти имаш най-големи заслуги да си там. Плюс това Расдал ще ти помага. Двамата заедно сте сила и вярвам, че можете да създадете добро и стабилно бъдеще, такова, каквото ни е необходимо.

– Аз и останалите притежатели ще подкрепим този избор, защото ние също мислехме да предложим Цезар – обяви Сирена.

– Отлично, тогава отивам да се приготвя – каза Аурора и излезе с бебето в ръце. Сирена я последва.

След малко при Цезар влезе Ату, притежателите вече бяха научили, че той ще бъде новият Съдържател.

– Поздравления – усмихна му се тя. – Сега, когато ти си новия Съдържател, искам да поговорим за някои неща.

– Слушам те – отвърна Цезар.

– Знаеш ли защо всички притежатели приеха ти да си Съдържател? Защото ти, Цезар, си различен. Ти си първият натурален сияен, който е дете и на двата свята. И в теб виждаме човека способен да изглади противоречията между хората и сияйните.

– Съжалявам, че ще те разочаровам, но аз не съм чудотворец. Ако сте ми дали подкрепата си само заради това, по-добре я оттеглете още сега.

– Цезар, ти си най-доброто, което светът може да получи. Но не забравяй, че в този конфликт огромна роля при съпротивата изиграха хората. Те са ваши братя, колкото и да ги отричате за такива.

Цезар я гледаше без да промълви нищо.

– Не мислиш ли, че е време да започнете да ги защитавате от нашествието на тъмните обитатели?

– Това, което предлагаш, е възможно да ни тласне към друга война, този път с тъмните обитатели. Уморени сме от войни и битки, искаме мир вече.

– Да, знам. Но след прочистването на Асейл, от обитателите са останали единици, можете да бъдете по-твърди с тях. Те не са получавали никаква енергия от петнайсет години. Биха се съгласили на всичко, което им предложите, стига да получават някакви поддържащи ресурси. Намерете алтернатива, не превръщайте хората отново в техни жертви. Признаваш, че ако не бяха те да ни помогнат, нямаше да победим в тази война. Те бяха ключовия елемент, обединихте се за тази кауза с тях, запазете постигнатото.

– Ату, колкото и хубаво да звучи, колкото и да го искам, сияйните и хората не могат да съжителстват, нито да бъдат приятели. Историята е показала, че това е невъзможно и няма да повтаряме отново стари грешки. Кажи сега какво имаш предвид под алтернатива?

– Армията на Асейл. Тя е огромна. Не е нужно да ги избивате. Пленете ги, затворете ги и ги превърнете в основния източник на енергия за тъмните обитатели. Поне с това сте задължени на хората. Цезар, милиони паднаха жертви в тази война.

– Знам и ще им дадем полагащото им се парче, но не настоявай за нищо повече. Небесната граница ще остане и тя ще разделя нашите светове, а хората трябва да забравят за нашето съществуване, този път завинаги. Така е най-добре.

– Със сияйните, които подкрепяха Асейл, какво ще се случи?

– Не знам, сега наистина не знам. Ще го обсъдя с дядо и Дали, като се прибера. Във всеки случай, те вече нямат място при нас в небесния свят. Вероятно ще бъдат пощадени, не смятам да се пролива нито капка кръв повече.

– Добре, радвам се, че поне за едно се разбрахме. Сега трябва да отивам при другите, Аурора сигурно вече ни чака.

В съседната зала останалите притежатели се бяха подредили в широк кръг, в центъра на който стоеше Аурора, държейки бебето в себе си. Щом и Ату се присъедини към тях, те се концентрираха, освободиха и пренасочиха потоците на своите притежателни сили към Аурора и бебето.

– Аурора, не забравяй да ни потърсиш във времето, в което пристигнеш – извика Феникс.

Издигна се ураганен вятър, който понесе милиарди частици от вода, огън, лед и пясък, в стесняваща се около Аурора спирала. Под краката ѝ се появи мека зелена трева, в която тя сякаш започна да потъва. Времето ускори силно своя ход, превръщайки всичко в неясна размазана картина. Силна бяла светлина обля Аурора и в следващия миг тя и бебето се озоваха на красив самотен плаж. Беше точно по зазоряване. В далечния хоризонт жълто-розов цвят изпълваше небето. Тази гледка означаваше само едно, бялата светлина на деня се бе завърнала. Нещо, което Аурора не бе виждала цели петнайсет години. Вълните на морето се разбиваха шумно в скалистия бряг. Всичко изглеждаше толкова спокойно и съвършено. Аурора седна в студения пясък, с малкото спящо момиченце в ръцете ѝ и реши да се наслади на момента на настъпващия изгрев…

Малко по-късно Аурора научи и къде точно бе попаднала. Вълната на притежателите я бе изпратила почти 700 години напред във времето. Първоначално Аурора бе убедена, че трябва да потърси притежателите и да им съобщи за пристигането си, така, както им бе обещала. Но колкото повече време прекарваше с бебето, толкова повече се разколебаваше да се свърже с тях. Нещо я тревожеше във Феникс и отношението, което той бе демонстрирал към детето.

Името, което Аурора избра за момиченцето, беше Анджелина. След няколко седмици неотлъчно с нея, тя окончателно реши, че появата на момиченцето трябва да остане скрита за останалите. Месеците минаваха и малкото момиченце растеше. Скоро щеше да измине една година, откакто двете бяха дошли в новото време. Аурора се привърза силно към детето, но с всеки изминал ден в нея се появяваше все по-голямо безпокойство, че можеше един ден недоброжелатели да намерят и да използват Анджелина, за да я превърнат в чудовището, което беше Асейл. Притеснението ѝ от такъв развой на събитията се дължеше на факта, че през времето, в което бе отсъствала, отцепници от покорената армия на Асейл бяха сформирали тайна организация наречена Реставраторите. Организация, посветена в търсенето и събирането на частите от разпръснатия светлинен поток на Асейл. Мисията на Реставраторите почти беше завършена, липсваха им само три парчета от потока на Асейл, за да я събудят отново за живот. Реставраторите планираха и подготвяха завръщането на Асейл, чрез появата на новата личност, която наричаха Носителя и шумно афишираха своите намерения, с което всяваха нестихваща паника в света на сияйните. Единственото, което Аурора можеше да направи, за да противодейства на плановете им, бе да изгради в детето по-силна личност и дух от тези на Асейл. Никой освен нея (и съвсем малко, напълно доверени хора, които ѝ помагаха) не знаеше в кое време се намират тя и момиченцето.

Една нощ Аурора взе решение, че Анджелина ще стане добра и силна личност, ако бъде отгледана не от сияйни, а от обикновени хора. Момичето трябваше да израсне в добро семейство с добри ценности, на място лишено от проблемите и опасностите, които щяха неизменно да я съпътстват в обществото на сияйните. След щателно проучване на стотици семейства от цял свят, Аурора се спря на една двойка от Канада, която бе най-подходяща за отглеждането на това дете. Те се казваха Джак и Мериън, бяха женени от няколко години и отдавна искаха да имат свое дете, но без особен успех. Аурора реши, че те ще са хората, които ще отгледат най-добре Анджелина. Една нощ отпътува тайно за Канада с малкото момиченце. Пристигна пред дома им, позвъня на вратата и остави Анджелина заедно с един запечатен хартиен плик, след което отстъпи назад и бързо се скри в тъмнината.

Мериън излезе и в първия момент бе повече от шокирана, намирайки пред входната си врата, малкото непознато дете. Тя извика Джак. Той взе плика, разтвори го и двамата прочетоха това, което бе оставено в него. Джак и Мериън се смаяха, когато откриха, че това беше акт за раждане, според който те бяха законните родители на Анджелина. След известно колебание Джак взе Анджелина, прегърна я и я внесе в дома им. Аурора продължи надолу по улицата, като си повтаряше: „Всичко ще бъде наред!“

Advertisements