Адриан излезе от водата, където бе прекарал последните няколко минути и тръгна към плажа. Едно от любимите му занимания бе плуването, харесваше близостта на водата и океана, и почти всеки път, когато разполагаше със свободно време и денят бе хубав като днешния, той идваше тук. Мястото беше уединено и спокойно. Нямаше никого друг освен него и една красива жена, която лежеше върху нагорещения пясък и се препичаше под лъчите на ярката дневна светлина. С бавни крачки Адриан отиде при нея.

– Водата е чудесна, няма ли да влезеш? – предложи той и седна до нея.

– Не, днес не ми се плува! – отговори тя, като се изправи и прехвърли през рамо дългата си и гъста синьо-зелена къдрава коса.

– Странно е да чуя точно това от теб – засмя се той.

– Няма нищо странно еднообразието да ти омръзне понякога – отвърна тя. – Ти си плувай щом искаш, аз предпочитам днес да си остана суха.

– Не се ли страхуваш, че докато плувам, може да се натъкна на някоя русалка, която току-виж вземе и ме отвлече някъде в дълбините на океана. Тогава какво ще правиш без мен, а?

– Не знам коя ще да е тази безразсъдна русалка, която да посмее да посегне точно на теб.

– Сещам се за една, наричат я Сирена – каза с усмивка Адриан.

– О, да, Сирена. Познавам я. Тя наистина е… опасна – каза жената, усмихна се и се наведе зад Адриан, като го обгърна с ръце. Той извъртя глава към нея и двамата се целунаха.

Телефонът на Адриан позвъня. Той се протегна, бръкна в сака зад тях и го извади. Не беше обаждане, а есемес.

– Хм, от Уаел е… – изрече озадачен, докато четеше съдържанието му.

– Уаел ли? – изненада се жената. – За какво те търси?

– Не знам, но казва, че е в Ел Ей и иска да се срещнем вкъщи. Иска и ти да присъстваш, дори го е написал. Ето виж: И Сирена да бъде с теб! – каза той и ѝ подаде телефона си.

– Това е странно… За какво ли ни търси? – запита се тя, след като прочете текстовото съобщение.

– Да вървим и да разберем – предложи той, стана и започна да събира нещата им.

Адриан и Сирена притежаваха малка луксозна къща в Ел Ей, недалеч от плажа, на който се намираха. Адриан бе временно освободен от длъжност небесен сияен, който в момента живееше в земната територия със своята приятелка. След като напусна Небесната граница се сдоби със свобода, която му даде възможност да изпълни една своя дългогодишна мечта. Установи се в Ел Ей заедно със Сирена и започна да се изявява като актьор в редица филми.

Щом пристигнаха в дома си, Адриан и Сирена завариха Уаел вътре. Той се бе настанил удобно на дивана, бе включил телевизора и гледаше някаква спортна програма. В едната си ръка държеше голяма чаша с уиски, а в другата запалена пура. Пурата беше от колекцията на Адриан. Сирена го стрелна със силно неодобрителен поглед. Уаел забеляза, но реши да я игнорира, дръпна от пурата, демонстрирайки наслада и издиша дима с въздишка.

Сирена остана дълбоко възмутена от своенравното поведение на Уаел и не спря да го показва до края на престоя му в дома им.

– Какво е станало? Защо искаш да се срещнем? – попита нетърпеливо Адриан.

– Ако имате някакви ангажименти и планове за тази вечер, трябва да ги отмените. Ще бъдете специални гости на една вечеря.

– Вечеря ли?! – възкликнаха едновременно и двамата.

– Да, недалеч оттук. Ще ви дам подробностите по пътя, пригответе се и да тръгваме!

***

– Не мога да повярвам. Наистина не мога да повярвам що за обноски има този мъж! – Сирена не спираше да се възмущава с тих глас пред Адриан, докато двамата вървяха по алеята към къщата, където се провеждаше празничната вечеря, на която те внезапно се оказаха гости.

– Хайде стига, само една пура е. Ще го преживея! – успокои я с усмивка той.

– Въпросът не е толкова в пурата, колкото в цялото му поведение. Можеше, докато пристигнем, да седи в колата си, а не сам да си отключва входната врата и да се държи сякаш наистина си е у дома. За първи път, откакто живеем в тази къща, се чудех ние домакините или гостите сме. Нахалството му мина всякакви граници. Като е главен съветник на Съдържателя си мисли, че може да командва и да нарежда на всички. Направи ми лошо впечатление още със заповедническия тон в есемеса. Той какво си въобразява, че аз съм някоя от подчинените му?! Изтърпях го единствено заради Расдал, но скоро ще си поговорим сериозно за него.

– Точно така, давай, момиче! Очаквам да му докараш най-малкото едно уволнение. И за да не си припишеш след това всичките заслуги, още утре ще побързам да отида при Съдържателя с писмено оплакване от недостойното поведението на този лош, лош Уаел – каза Адриан, прикривайки устата си с ръка, в опит да сдържи смеха напиращ в него.

– Прекрасно, бъди саркастичен, смей се! Заслужавам си го като те защитавам – каза ядосано Сирена. – Другия път, като дойде, ще му предложа да вземе всичките ти филмови награди, дрехите и автомобила ти. И няма да протестираш, защото те са отишли при добрия Уаел.

– Скъпа, успокой се най-после! – настоя Адриан. – И двамата знаем, че пурите ми не са причината за тази твоя нервност. Нека ти припомня само едно, Цезар е наясно, че сме му приятели. Не е нужно да му го декларираш с това.

– Възмущението ми по никакъв начин не е свързано с Цезар. Как може да мислиш това?

– Не мисля, познавам те прекалено добре, за да мога да кажа, знам!

Адриан позвъня на звънеца на къщата, пред която пристигнаха. След няколко секунди се чуха стъпки и входната врата се отвори. Отвътре се появи Сесили, облечена в елегантна черна рокля, с дължина до коленете. Преди да им каже каквото и да било, тя огледа детайлно и двамата, обръщайки силно внимание на дрехите им. Адриан бе облечен в черен раиран костюм с бяла риза, а Сирена носеше къса рокля в морскосин цвят, придружена с красива перлена огърлица, а от лявата страна на главата ѝ бе закачена полупрозрачна шнола с формата на морска звезда.

– Да се връщаме, ако не сме уцелили дрескода на вечерта? – пошегува се Адриан с широка усмивка.

– Дори сте го надминали леко – отвърна усмихнато Сесили. – Хайде, влизайте! Закъсняхте, мислех си, че няма да дойдете.

– Уаел ни се обади в последния момент! Имахме други планове – оправда се Адриан.

– Радвам се да ви видя! – каза им Сесили и тримата си размениха прегръдки.

– Уаел ни разказа за твоя годеник и това, което правиш тук – прошепна Сирена.

– Да, но бъдете изключително внимателни и сдържани към него – изрече тихо Сесили.

– Наистина ли този мъж е той? – попита с вълнение Адриан.

– Да, той е. Ще ви запозная след малко.

– Нямам търпение да го видя? – отвърна ентусиазиран Адриан.

– Напомням ви да сте изключително сдържани. Помнете, че с него се запознавате в момента. – Сесили предупреди и двамата.

– Та той е най-добрият ми приятел, когото не съм виждал от толкова години, а ти искаш да се държа като камък – възнегодува той.

– Ще се държиш, щом трябва, а и за него сега ти си непознат! – отсече Сесили.

– Приеми тази вечер като една от твоите роли – посъветва го Сирена.

– Чудесна идея! Нали искаше да бъдеш актьор? Ето ти още една възможност да поиграеш пред публика.

– Безсмислено е да се спори с вас! Когато вие двете се съберете, няма човек на тази планета, който да е в състояние да обори позициите ви.

„Така е!“ „Абсолютно вярно!“ казаха двете и се усмихнаха доволни.

Сесили въведе Адриан и Сирена в дневната. Мястото вече бе претъпкано с хора. Сирена огледа стаята с интерес и първото, което ѝ направи впечатление, не беше обзавеждането, а броят на гостите, над двайсет души и всичките бяха мъже. Тя се обърна към Сесили и озадачено я попита:

– Само мъже ли е поканил твоят годеник?

– Изглежда, че да – отвърна Сесили.

– А те нямат ли си съпруги?

– Не знам, не ги познавам.

– Това изглежда странно, все едно присъствам на ергенско парти – отбеляза с подозрение Сирена.

Годеникът на Сесили, Брайън, се приближи към тях и тя ги представи един на друг.

– Приятели, това е моят годеник Брайън. Брайън, това са моите най-добри приятели – Адриан и Селена – така тя реши да представи Сирена пред Брайън. Те се здрависаха един с друг.

– Поздравления! – каза Сирена, като се обърна към Брайън.

– Благодаря! Страхотна прическа имаш, Селена! – възкликна Брайън, изненадан от синьозеления цвят на косата ѝ.

– Всичко ѝ е естествено, от къдриците до цвета – похвали се тя.

– А-ха… – каза Брайън и присви невярващо очи, след което удостои с внимание и Адриан: – Ти ми изглеждаш много познат. Да не сме се виждали някъде?

– Може би си гледал някой филм с мен. Актьор съм – поясни той.

– Актьор? Да, сега се сещам… Участваш в „Седем нощи до пълнолуние“, нали? – Адриан се усмихна и потвърди с кимване. – Страхотен филм. Мисля, че го имам на блу-рей – отбеляза Брайън и погледна към годеницата си: – Сесили, защо не си споменавала досега, че имаш връзки в Холивуд?

– Връзки е силно казано. С Адриан и Селена се познаваме много преди той да стане знаменитост от Алеята на славата.

Четиримата поговориха малко, след което Брайън и Сесили отидоха при другата част от гостите.

– Той наистина няма представа кои сме! – каза Адриан, след като останаха сами.

– Така изглежда… – отвърна замислено Сирена и отпи от чашата си с шампанско.

Вечерта протичаше изключително забавно, приятно и спокойно, докато телефонът на Сесили не позвъня. Търсеше я мъжът от парка, с когото тя се бе срещнала по-рано през деня. Сесили бързо стана от мястото си и отиде в кухнята, където музиката се чуваше по-слабо.

– Да! – отговори тя, веднага след като прекрачи прага на другата стая.

Сесили, тъканта, която ми предостави, трябва да знам, напълно ли си сигурна, че е от дъщерите на Брайън? – попита мъжът отсреща.

– Абсолютно. Защо, какво има?

Изследвахме я два пъти… Човешка е, но клетките в нея са мъртви поне от шест месеца… Изпращам екипи да те изтеглят. Не предприемай нищо дотогава, продължавай да се държиш нормално. Ние ще разследваме по-нататък за какво наистина става въпрос. Държа да си наясно, че това е заповед! Не забравяй, че в момента си ми подчинена! – изрече твърдо той.

Сесили не пожела да му отговори, затвори телефона, след което се върна в стаята с гостите, приближи се до Адриан и Сирена, и им прошепна незабелязано:

– Бъдете нащрек до края на вечерта!

И двамата я погледнаха разбиращо, тя ги подмина с усмивка и отиде при Брайън. По-голямата му дъщеря, Вивиан, седеше в ъгъла недалеч от него и бе намръщена, а по-малката, Трейси, стоеше до масата с храната и не спираше да се тъпче. Сесили изчака да изминат няколко минути, преди да се обърне към тях с въодушевление.

– Момичета, имам нужда от помощ за сервирането на десертите. Ще бъдете ли така добри да ме придружите до кухнята?

Брайън изгледа строго Вивиан, с което еднозначно и заяви да върви със Сесили. Тя се изправи с видимо негодувание и последва гневно бъдещата съпруга на баща си.

Щом влязоха в кухнята, със смразяващ глас Сесили заповяда и на двете да седнат. Те се спогледаха с учудване и бавно тръгнаха към кухненската маса. Сесили се опря до вратата, като не ги изпускаше от поглед. Знаеше, че беше длъжна да следи изкъсо всяко тяхно действие, ако не искаше да бъде изненадана впоследствие. Внимавайки да не я забележат, тя завъртя предпазливо ключалката и заключи вратата на кухнята. Вече бяха само трите, изолирани от всички останали, и беше време за действие. Сесили отиде до един от шкафовете и отвори най-горното му чекмедже, там, където бе прибрала комплекта с кухненските ножове, преди Брайън да доведе Вивиан и Трейси в къщата им. Размести настрани ножовете и бръкна чак в дъното, откъдето извади кутия цигари и запалка. Отвори кутията и седна срещу двете момичета, като запали цигара.

– Мислех, че не пушиш! – извика възмутено Вивиан. – Баща ми не понася цигарите! Чакай само да разбере, че си го лъгала. Не бих се учудила, ако се окаже, че не си и никакъв вегетарианец – продължи със задоволство тя и на лицето ѝ се появи малка злобна усмивчица. Цял ден бе търсила начин как да злепостави Сесили пред баща си и тъкмо когато се бе отказала…

– Да, наясно съм – безразлично отговори тя и заяви: – Сесили не пуши, но аз пуша. Иначе и двете сме вегетарианки. Но това не е важно сега. – Сесили се вгледа проницателно в тях, те също бяха насочили погледите си в нея. – Кажете ми, момичета, харесвате ли нощни пеперуди?

– Какво? – с недоумение отвърна Вивиан.

– Тази сутрин в цветята намерих голяма нощна пеперуда. Мразя ги тези създания и я стъпках на момента.

– Гадост! – Трейси се намръщи и извъртя глава.

– За какво всъщност ни извика тук, да ти помогнем със сервирането на десертите или да ни разправяш как си трепала насекоми? Връщам се при другите – заяви Вивиан и стана от стола си.

– Седни! – заповяда ѝ с вледеняващ тон Сесили и спокойното ѝ изражение отпреди малко се замени с изключително строго, дори за момент гневно. Вивиан се стресна и се върна обратно на мястото си. Сесили дръпна от цигарата, като издиша дима право в лицето на Вивиан. Тя се закашля възмутена.

– Знаете ли коя съм аз? – продължи Сесили.

– Разбира се, че знаем. Натрапница, която иска да се омъжи за баща ми заради парите му – промърмори срещу нея Вивиан.

– Хм, баща ти казваш. Ще ви попитам отново. Знаете ли коя съм аз?

Вивиан бе придобила уплашено изражение от необичайното поведение на Сесили и с колебание в гласа си отвърна:

– Да, знаем коя си ти.

– И коя съм аз?

Вивиан предпочете да замълчи и наведе глава над масата.

– Вивиан, кажи коя съм аз! – настоя Сесили, повишавайки глас.

– Еколог някакъв… – отвърна неуверено тя.

– Така значи, не искате да говорим за мен. Да преминем тогава към вас. Представете ми се кои сте?

– Сесили, за какво изобщо ни извика? Да ни задаваш глупави въпроси ли?!

– Момичета, нека свалим маските. Вие отлично знаете коя съм аз, както и аз отлично знам, че вие не сте дъщерите на Брайън. Та представете се кои сте и какво сте, защото определено не сте хора.

Вивиан и Трейси гледаха Сесили с ококорени очи, думите ѝ ги бяха шокирали дълбоко. След кратко мълчание по лицето на Вивиан отново се разля онази тънка и неприятна усмивка, но този път Сесили долови нещо различно у нея, този път тя излъчваше неподправена доза надменност и ирония.

– Е, мисля, че не можем да продължаваме повече с това – каза Вивиан и погледна към Трейси. – Да, права си, не сме хора. Мисля, че си се досетила с какво си имаш работа, още когато си намерила нощната пеперуда. Но си права само донякъде. За да те просветля, ще ти кажа, че ние сме от Реставраторите. Не си го очаквала, нали?

– Всичко очаквах, но ми е любопитно как сейлъри като вас, вече могат да копират човешка кожа?

– Можем и много други неща. Все пак, ако не си наясно, Реставраторите от двеста години притежават натурален небесен сияен, който отлично изхранва всички ни. Вероятно се досещаш кой е той, а? – изсмя се подигравателно тя.

Сесили нервно загаси цигарата си от ръба на масата.

– Предполагам, че момичетата, на които копирате облика са убити.

– Да, убити са – потвърди тя.

Вивиан даде знак с ръка на Трейси и те едновременно промениха облика си. Кожата, която бе върху тях, сякаш се разтопи и започна бавно да се стича по тях. Сесили видя, че в действителност лицата им бяха сиви, сбръчкани и ужасно отблъскващи. Бяха поне на няколкостотин години, заключи тя, щом зърна истинския им вид. Очите им блестяха в ярък жълт цвят, а от устата им се показваха грозни, криви и остри зъби.

– Знаете, че ви е забранено да нападате хора – продължи спокойно тя.

– Нищо не можете да ни направите. Ние сме Реставраторите, много по-силни сме от другите, които контролирате и тъпчете както си искате. Ние сме независими и това ви побърква, нали? – отвърна със самодоволна усмивка Вивиан.

– Какво всъщност искат Реставраторите, долни сейлъри, от мен, че разиграват тази постановка с Брайън повече от шест месеца.

– Много просто… искаме теб.

– Мен? – изненада се Сесили.

– Да, смятаме чрез теб да възродим господарката Асейл. Парчетата от потока ѝ са почти събрани. Много скоро тя ще се завърне. Уморихме се да чакаме въпросния Носител да се появи и да изпълни предназначението си. И тъй като и ти имаш същата генетична идентичност като господарката, решихме да използваме твоето тяло, вместо това на Носителя.

– Разбирам целта ви, но не мисля, че ще ви позволя това да стане – отвърна Сесили и поклати невярващо глава.

– О, ще стане и то още тази вечер… – каза Вивиан. – Гостите в другата стая са също от Реставраторите, като нас. А какво имаш ти? Някакъв сияен, който е актьорче и една тъпа русалка, която се изживява като притежателя на Водния елемент – изсмя се пренебрежително тя.

– Достатъчни са, за да не излезете от тази къща.

Сесили се изправи от стола си и Вивиан извика панически:

– Трейси, не позволявай на този сияен боклук да освободи светлинния си поток!

Трейси светкавично отскочи от масата, грабна една стъклена купа за салата и я разби в главата на Сесили. След удара Сесили се свлече на пода. Трейси скочи отгоре ѝ и се опита да забоде острите си зъби в гърлото ѝ. Сесили я сграбчи за косата, успя да я избута от себе си и я запрати в ъгъла на стаята. Вивиан нададе остър оглушителен писък, с което даде знак на останалите сейлъри в къщата, че е време за нападението им. Мъжете от съседната стая мигновено се преобразиха от хора в сейлъри и обградиха Брайън, Адриан и Сирена. С привидно хладнокръвие Сирена се обърна към Адриан и му нареди:

– Бързо изведи Цезар оттук, аз ще се заема с тези.

Адриан хвана здраво Брайън, който стоеше вцепенен и в шок от случващото се, и го поведе навън. Сирена пристъпи уверено към мъжете, които я бяха наобиколили. В този миг кожата ѝ стана люспеста като на риба и придоби синьозеления цвят на косата ѝ, а ноктите на ръцете ѝ се издължиха с около 25 сантиметра. Тя отскочи и ги заби в двама от сейлърите пред нея, останалите ѝ се нахвърлиха вкупом, опитвайки се да я хванат. За радост на Сирена в момента кожата ѝ бе изключително хлъзгава и тя умело се приплъзваше между тях. Колкото и да искаха, те не можеха да я задържат за дълго в ръцете си. Сирена успяваше да повали някои от сейлърите с ритници, други пронизваше с ноктите си.

Адиран бе на улицата заедно с Брайън, който не спираше да се дърпа назад и да настоява да се върне в къщата, за да изведе годеницата си, когато пред тях изскочиха трима сейлъри. От устата им се спуснаха дълги грапави езици.

– Е, какво ще направиш, светулчо? Ще блестиш ли? – обърна се един от тримата с насмешка към Адриан и го събори на земята.

Разкъса ризата му и впи зъбите си във врата му. Адриан изкрещя, когато той започна да пие кръвта му, като едновременно с това извличаше и светлинния му поток. Брайън отстъпи няколко крачки назад, уплашен от случващото се. Тогава един от другите двама го удари по лицето с висящия си грапав език. Той залепна за него. Брайън се почувства парализиран, усети силна пареща болка, която се разля по цялото му лице и почти мигновено изгуби съзнание. В следващия момент нещо прелетя в дърветата над тях. Сейлърите се стаиха в очакване. Само миг по-късно, телата им се свлякоха разсечени на две. Адриан надигна глава и видя до него да стои висок мъж, държащ тънък и дълъг сребърен меч в ръка, с острие проблясващо в ослепително яркочервено сияние. Той с облекчение разпозна, че това бе Уаел, главният съветник на Съдържателя. Секунди по-късно двете страни на улицата се изпълниха с десетина черни автомобила с тъмни стъкла, от които вкупом излязоха множество униформени небесни сияйни агенти. По емблемите върху униформите им (сив щит с изправен лъв), Адриан разбра, че те бяха от отрядите за бързо реагиране към Министерството на сигурността.

– Никой не може да се задява със сияйните без последици! – извика с твърд глас Уаел и се обърна към Адиран: – Къде е Съдържателят?

– Вътре в къщата заедно със Сирена.

– Ах, тази жена! Дали ще ѝ навреди, ако някога реши да ме послуша за нещо?! Отивам при тях, ти се погрижи за Цезар! – каза Уаел, гледайки към падналия в тревата и изгубил съзнание Брайън, след което се затича по пътеката към къщата.

Вътре Сирена бе успяла да рани половината от сейлърите, другата половина бе убила. От кухнята се чуваха силни трясъци. Уаел понечи да отвори вратата, но разбра, че беше заключена. Отстъпи крачка назад, засили се я изкърти с един ритник. Нахлувайки в стаята, той видя как Сесили забива един голям сребристо-сив кухненски сатър в главата на Вивиан. Трейси лежеше в ъгъла с отсечени крайници и се смееше злокобно. Уаел се приближи до Сесили, чието лице бе разкървавено, помогна ѝ да се изправи и тихо ѝ каза:

– Ние ще се заемем с тях оттук.

Той изведе Сесили навън, където бе Адриан заедно с двама сияйни от пристигналия междувременно медицински екип. Лекарите промиваха раната на врата му.

Сияйните отряди започнаха да извеждат от къщата оцелелите сейлъри и ги товареха в един голям брониран камион, с който щяха да ги транспортират до най-строго охранявания затвор в Небесната граница.

Сирена отново бе приела предишния си обикновен облик. След като излезе и научи как е преминало сражението със съйлърите отвън, тя се насочи към Сесили, която стоеше до една от колите и почистваше кръвта от лицето и ръцете си. Петна от гъста тъмночервена кръв, бяха изцапали напълно и роклята ѝ.

– Добре, че всичко свърши благополучно и тази вечер нямаше жертви от наша страна – изрече с усмивка тя.

– Страхувам се, че всичко едва сега започва – отвърна мрачно Сесили.

След малко Сесили отиде при Брайън, който бе поставен върху една носилка и продължаваше да е в безсъзнание. Лицето му бе станало яркочервено и подуто, след ужилването на сейлъра. Безспорно изглеждаше обезпокоително, но лекарите дадоха пълни уверения на Сесили, че няма никаква опасност за живота му. Но това не успя да успокои тревожността ѝ. Адриан се приближи бавно, застана до нея и каза:

– Ще се оправи, не се тревожи…

– Не мога да повярвам, че след толкова години в неизвестност, Цезар най-накрая отново е при нас – отвърна тя.

– Истина е. Повярвай го! Какви бяха тези сейлъри впрочем? Много по-силни и различни са от тези, които съм срещал. Един от тях се опита да извлече светлината ми заедно с кръвта – каза Адриан, като опипа превръзката на врата си.

– В началото, преди да започнат да се хранят със сияен, са били като всички други сейлъри. Но явно редовното пиене на кръв от натурален сияен, притежаващ няколко светлинни потока, им е позволило да придобият нови атрактивни способности.

– Какво? – изуми се Адриан.

– Да, Вивиан, или както и да се казва, ми заяви, че те са част от Реставраторите – отвърна Сесили. – Каза ми с насмешка, че в продължение на двеста години са се хранили с Цезар – разкри тя, като гледаше тъжно към Брайън.

– Ужасно е, какво ли е трябвало да изтърпи през всичкото това време в пленничество.

– Да, да благодарим най-вече на многоспектърния поток, който Цезар притежава. Навярно ключът в оцеляването му.

– Ще кажеш ли на семейството му, че си го намерила? – попита Адриан.

– Сега аз съм единственото му семейство, Адриан – отсече Сесили.

Към тях се приближи Уаел, който бе видимо притеснен.

– Съдържател Расдал – обърна се той към Сесили, – току-що получих информация от системата Аусар, че в земен сектор 791 е станал инцидент.

– Какъв? – попита с безразличие тя.

– Земен сияен е убил посланик от Редактора.

– Какво говориш? – извика изумено тя.

– Да, системата го разпознава като сияен от земната делегация.

– Аусар идентифицирал ли го е?

– Да, става въпрос за един от треньорите от академията на делегацията… – Уаел замълча за момент, но колкото и да му беше неприятно да го съобщи на Съдържателя, той трябваше да разкрие името на извършителя. – Матю… Може би се сещате за него.

– Момент, кой Матю? – стреснато попита Сесили.

– Матю… от… Династията на Първия.

– Невъзможно – отсече тя.

– По време на убийството с него е имало още няколко земни сияйни. В момента всички са в неизвестност.

– Има ли информация защо го е направил? – попита Адриан.

– Засега не. Аусар прави възстановка, но за съжаление са били до езерото Онтарио, на място извън обсега на системата.

– Явно са знаели къде да бъдат – отвърна ядосано Сесили.

– Съдържател Расдал, ще тръгвате ли към Небесната граница или ще останете тук, за среща със земния делегат относно случилото се? – попита Уаел.

– Докато не получим повече точна и независима информация от Аусар, относно този инцидент, няма да говоря с нито един представител на земните. По-добре да вървим към Втори небесен център. Държа да направим пълен преглед на състоянието на Цезар – заяви Сесили.

– Добре, както наредите. Адриан, Сирена, вие сте свободни да си вървите – каза им Уаел с благодарствена усмивка. Съдействието и помощта, които двамата им оказаха тази вечер, бяха огромни.

– В никакъв случай. Оставаме и ще придружим Съдържател Расдал и Цезар в Небесната граница – настоя Адриан.

– Да разбирам ли, че се връщаш при нас? – попита Уаел, едновременно изненадан  и радостен.

– Не знам, може би… – отвърна колебливо Адриан.

Сесили се настани в медицинския автомобил при Брайън, тя не желаеше да се откъсва от него нито за миг. Адриан и Сирена заедно с Уаел се качиха в автомобила водач. Всички коли потеглиха в колона плътно една зад друга и се отправиха към най-близкия портал, извън града, водещ към Небесната граница. Обичайната нощна тишина и спокойствие отново обзеха улицата, която те оставяха зад себе си.

Сесили седеше до Брайън и държеше ръката му. Бе потънала в спомени от последните шест месеца. Знаеше, че тази нощ ѝ бе последната, в която се представяше за Сесили. Смесени чувства на тъга, тревога и облекчение преминаваха през нея. Искаше ѝ се колкото се може по-бързо да се завърне у дома, в Небесната граница, заедно с Цезар. Мъжа, заради когото бе рискувала всичко, предприемайки това дръзко и изпълнено с редица опасности пребиваване в Земната територия…

6 месеца и 1 седмица по-рано

Расдал и Уаел седяха в главната зала на Първи небесен център и преглеждаха списъците с небесните кандидати, които бяха подали заявления за участие в тазгодишните Турнири. Неочаквано пред тях се появи холограмният интерфейс на системата Аусар и ги прекъсна.

–  Извинете ме, Съдържател Расдал, главен съветник Уаел, но открих нещо в земната територия, което мисля, че трябва да видите незабавно! – съобщи им той. – Очаквам ви в панорамния център.

Расдал и Уаел отложиха одобрението на кандидатите за по-късно и се запътиха към панорамния център, недоумявайки какво бе станало, че Аусар ги искаше на момента там.

–  Какво има, Аусар, защо ни извика? – попита Расдал, след като пристигнаха с Уаел.

–  Погледнете това! – каза Аусар.

На главния екран пред тях се появи открит паркинг и мъж, облечен в черен костюм, който се движеше в гръб и държеше вестник в едната си ръка. Стигна до една от колите, черна Toyota Prius, и спря. Беше неговата кола. Той я отключи, небрежно завъртя глава и погледна встрани, и точно в този момент Аусар стопира кадъра.

–  Това е запис от охранителна камера на паркинг в земен сектор 1501 и е отпреди осем минути – обясни им той.

Расдал стоеше вцепенена пред лицето на мъжа. Уаел също бе придобил шокиран вид.

–  Мисля, че го намерихме, Съдържател Расдал – изрече приповдигнато Аусар.

–  Дали наистина е той? – попита със съмнение Уаел.

–  Прилича на него, но какво прави там, ако е той… – отвърна изумено Расдал.

–  Проверих го – съобщи Аусар, – регистриран е с името Брайън Форест, но се е появил в регистрите едва тази сутрин.

–  Ако това е Цезар, защо не е дошъл при нас? – зачуди се Уаел.

–  Мисля, че е той! – каза Расдал и се засмя, обзета от вълнение.

–  Мислиш или ти се иска да е той? – уточни Уаел.    

–  Не знам, трябва да го видя отблизо, за да разбера. Макар че вярвам, че този мъж там е той… Ще отида в земната територия! – заяви Расдал.

–  Съдържател Расдал, оставете аз да се заема с това. Ще изпратя статисти и ще разберем кой е този мъж – предложи Уаел.

–  В никакъв случай, аз лично ще отида! – категорична бе Расдал.

–  Позволете да не се съглася с вас. Това ми изглежда като чист капан, толкова време го търсим без резултат и сега изведнъж се появява от нищото. Освен това е вписан в регистрите тази сутрин. По-скоро някой целенасочено иска да ви привлече към него, незнайно защо.

–  Ами ако наистина е Цезар?… Трябва да разясня кой е този човек долу и какво прави там – отсече Расдал. – Аусар, искам да го наблюдаваш в следващите 24 часа и да проектираш най-добрата и безопасна възможност за контакт с него.

–  Заемам се.

–  Уаел, ти неофициално ще изпълняваш поста на Съдържател, докато аз съм там долу.

–  Няма да мога да те разубедя, нали?

–  Решено е, отивам!

–  Обещай ми, че ще бъдеш изключително предпазлива. Всичко може да е един добре планиран опит за атентат срещу Съдържателя.

–  Да не мислиш, че е толкова лесно някой да успее да направи атентат срещу мен?! – изсмя се пренебрежително Расдал.

– Тази твоя самонадеяност един ден ще докара огромни проблеми на всички ни – изрече намръщено Уаел.

– Може би, но днес не е този ден! – каза Расдал и продължи да гледа с надежда и вълнение към мъжа от екрана.

Advertisements