Лос Анджелис – САЩ

Сесили стана от леглото още с появата на първите утринни лъчи светлина. Отиде до огледалото и среса дългата си черна коса, след което я върза на опашка. Тя имаше красиво леко издължено лице, съчетано с великолепни кафяви очи, в които понякога можеше да се забележи необичаен златист отблясък. Брайън, нейният годеник, все още спеше, както и дъщерите му в съседните стаи. Сесили внимателно отвори вратата на спалнята, премина през коридора на пръсти, слезе тихо по стълбите и се отправи към кухнята. Направи си голяма чаша кафе и излезе отвън на верандата. Утрото беше прохладно, а улицата напълно безлюдна, но само за кратко. След няколко минути, хората от отсрещните къщи, техните нови и на пръв поглед приятни съседи, щяха да започнат да излизат от домовете си и да потеглят всеки към своята работа.

Когато разполагаше със свободни дни като днешния, Сесили обичаше да излиза в ранната сутрин с чаша горещо кафе и да ги наблюдава, в опит да установи, зад любезните им и приветливи усмивки, какъв в действителност бе животът, който водеха. Колкото повече разбираше за тях, толкова повече се убеждаваше, че общите неща, които ги свързваха, съвсем не бяха достатъчни, за да може с лека ръка да пренебрегне онази невидима разделителна граница, която стоеше помежду им. Но все пак тя не бе дошла тук за промяна, а заради мъжа, когото обичаше.

След безкрайно дълъг оглед с Брайън най-после успяха да открият перфектната къща, в която да изградят своя съвместен живот. Още щом попаднаха на снимките на къщата в интернет, Сесили бе категорична, че това е „Тя“. Купиха новия си дом преди три седмици и почти веднага двамата се настаниха в квартала. Първото, което Сесели направи след нанасянето им, бе да се запознае с всички хора от улицата им, дори стриктно си бе наложила да запомни имената на всеки един от тях.

И докато стоеше в очакване, изведнъж вниманието ѝ бе привлечено към цветята на верандата. Нещо в листата им шумолеше. Тя се приближи внимателно към тях и се вторачи озадачено в саксиите. В този миг оттам изскочи голяма и дебела нощна пеперуда. Тя не можеше да излети, отскачаше и се удряше в загражденията. Сесили потръпна при вида на насекомото, отстъпи няколко крачки назад и изпусна чашата с кафето си. С ярост се спусна и стъпка подскачащото насекомо. От него се пръсна тъмночервена гъста кръв. След като отмести крака си, тя видя, че то се бе размазало, но бе останала малка част от тялото му, към която бе прикрепено прекършено крило, което все още трепкаше периодично. На Сесили ѝ се повдигна от гледката и бързо се прибра. Събу чехлите си и отиде в банята да ги измие от полепналите останки на нощната пеперуда. Като излезе обратно в коридора, чу Брайън и по-голямата му дъщеря, Вивиан, да спорят на висок глас.

Не, не мога да го приема и няма да го приема! – крещеше Вивиан.

Брайън също беше изнервен и викаше.

Не мога да разбера защо си толкова упорита! Нима не искаш да съм щастлив?!

Напротив, но не и с тази жена! – отсече дъщеря му.

Защо? Какво имаш против Сесили? – попита Брайън.

Не я харесвам, струва ми се зла, а и е с петнайсет години по-млада от теб, въобще не си подхождате!

Знам накъде биеш, но разбери най-накрая, че с майка ти няма да се съберем никога повече.

Защо? Тя е готова да си дадете втори шанс.

Тя е готова да си дадем втори шанс, след като ме напусна и заряза вас, години наред се развяваше с друг мъж и след като той я изостави, заради по-млада жена, тя реши да иска втори шанс, но да го търси другаде, при мен няма да го получи! – каза твърдо Брайън.

Сесили се подразни от този разговор и реши, че вече е настъпило времето да каже някои неща на Вивиан, затова се качи при тях, почука на вратата и влезе, без да чака ответен отговор.

– Чувате се дори на улицата! – отбеляза спокойно тя и продължи: – Вивиан, снощи избягвах на няколко пъти тази тема и оставях Брайън да говори с теб, но сега и аз ще се включа.

Вивиан я погледна гневно.

– Знам, че не ме харесваш, още откакто Брайън ви е съобщил за мен, но е време да обсъдим някои неща – каза Сесили. – С баща ти сме го решили, след два месеца ще сключим брак и ще стана част от това семейство, добре е да го приемеш най-накрая. Аз не искам и няма да се правя на ваша майка, нито ще се опитвам да заемам нейното място, вие ще можете да се виждате с нея, когато пожелаете, но не и в нашия дом. От теб като по-голямата от двете ви, очаквах повече разбиране.

Вивиан я гледаше с неописуем гняв, скочи от леглото и извика:

– Мразя ви! И двамата ви мразя! Няма да живея с вас в глупавата ви къща! Ще отида при майка си! – Тя хвърли една възглавница и удари Брайън право в лицето, след това побърза и напусна стаята изпълнена с ярост.

– Остави я – каза му Сесили. – Нека се успокои малко.

– Наистина ще е по-добре да отиде да живее при майка си… – завърши Брайън, като вдигна и постави възглавницата обратно върху леглото.

След края на неприятния за всички сутрешен скандал, двамата отидоха в кухнята, където Сесили приготви палачинки за закуска. Скоро по-малката дъщеря на Брайън, Трейси, която беше извънредно дебело дете, се събуди и дотича в кухнята с въпроса, който я вълнуваше още от снощи и той бе: – „Какво ще има за закуска?“

– Палачинки! Ще хапнем отвън в градината – обяви с усмивка Сесили. – Времето е чудесно, а и още не е станало горещо.

По време на закуската Брайън отново подхвана темата за родителите на Сесили.

– Сеси, знам, че не се разбирате, но все пак ти си единствената им дъщеря и ще се омъжваш, надявам се, че възнамеряваш да ги поканиш на сватбата ни.

Сесили замълча. Темата, която Брайън подхвана, въобще не ѝ харесваше, но не можеше да избяга от нея.

– Сега след като съм тук, мисля тези дни да идем при тях и да се запознаем. Време е да се сдобрите, не мислиш ли?

– Не знам, Брайън, нещата са по-сложни, отколкото изглеждат.

– Не казвам, че ще е лесно, но все пак да ги поканим на сватбата, пък те, ако не желаят да дойдат, това е отделен въпрос – настоя Брайън. – Мисля този уикенд да посетим родителите ти. Как ти се струва идеята?

Парче от палачинката заседна в гърлото на Сесили при споменаването на това. Тя побърза и отпи голяма глътка от портокаловия сок в чашата си.

– Този уикенд? Мислех си някъде за следващия месец! – отвърна тя, докато все още кашляше.

Брайън се намръщи и допълни:

– Не мисля, че протакането е в наша полза. Сватбата е само след два месеца и половина.

– Добре, нека го обсъдим по-спокойно утре, след празненството. Честно казано, много съм развълнувана и притеснена от цялото това приготовление, толкова неща има да се свършат… – измъкна се тя.

 Брайън се изсмя.

– Не се смей, на теб може това и да ти е втори брак, но за мен е първи и всичко е от първостепенна важност.

– За мен също е важно всичко, даже много по-важно, отколкото в първия брак – побърза да уточни Брайън и постави ръката си върху нейната.

6 МЕСЕЦА ПО-РАНО

Сесили закъсняваше с петнайсет минути за научната конференцията, която се провеждаше в хотел „Sofitel“ в Лос Анджелис. Навик ѝ беше винаги да закъснява, но това не я тревожеше изобщо, казваше си, че е по-добре да пристигнеш последен и всички да те забележат, отколкото да се стремиш да си точен и да останеш в сянка.

Тъкмо пристигна пред хотела и внезапно на входа се сблъска с един мъж, който излизаше оттам. Тя държеше картонена чаша с кафе, която при сблъсъка се разля върху костюма на мъжа. Сесили забеляза, че това бе доста скъп и елегантен костюм, надигна поглед и се вгледа в мъжа. Той също се бе вторачил в нея. Изглеждаше ядосан, свали слънчевите си очила и тъкмо се канеше да ѝ се развика, че не внимава, когато тя го изпревари и изкрещя толкова силно, че всички във фоайето се обърнаха и с недоумение впериха погледи в тях.

–  ГЛУПАК, ЗАЩО НЕ ГЛЕДАШ КЪДЕ ВЪРВИШ БЕ?! КАФЕТО МИ ОТИДЕ ЗАРАДИ ТЕБ?! СЕГА ЩЕ МИ КУПИШ ЛИ ДРУГО?!

Мъжът я бе зяпнал с леко отворена уста и стоеше съвсем стъписан.

–  Т-твоето кафе?… – попита я той леко притеснен от крясъците ѝ.

–  Да бе моето… дебил… – отвърна Сесили.

–  Твоето кафе ли? – повтори той, силно раздразнен. – Ами моят костюм, върху който разля скъпоценното си кафе? Знаеш ли колко струва? Ти ще ми купиш ли нов?

–  Ти луд ли? Ти се блъсна в мен, но явно тези очила не ти позволяват да виждаш добре!

–  Няма да се разберем така, госпожице…

–  Разкарай се от пътя ми, бързам, не мога да се занимавам с теб! И още нещо, скъпият ти костюм и очилата може да ти помагат да изглеждаш добре, но по никакъв начин не те правят умен.

Тя го отмина и се качи в един от асансьорите в дъното. Мъжът беше побеснял и излезе на фурия от хотела, като си говореше сам: „Откачалка, не стига, че ми съсипа костюма, ами проявява и свръх нахалство!“

Докато се изкачваше към залата, където бе конференцията, Сесили все още си мислеше за този мъж. Да, наистина тя се блъсна в него и разля кафето си. Да, и костюмът му изглеждаше от скъпите, но тя не беше от типа хора, които ще си признаят, че са виновни и ще тръгнат да се извиняват. По-лесно ѝ беше да се развика и да обвини него. Конференцията продължи още час и четирийсет и пет минути, преди да излязат в едночасова обедна почивка, като Сесили дълбоко съжаляваше защо изобщо се съгласи да идва на тази изключително скучна среща. На излизане от хотела зад нея някой се провикна:

–  Госпожице!

Тя се обърна и видя, че към нея идваше същият мъж, с когото се бе сблъскала на входа, при идването си тук. В едната си ръка държеше вестник, а в другата чаша кафе.

–  Ето кафето ви. – Той ѝ подаде чашата и се усмихна.

Тя го погледна с леко объркване и взе кафето. Беше топло, току-що купено. По костюма му все още имаше петна от разлятото върху него кафе, въпреки че той се бе опитал да го почисти, доколкото бе възможно. Беше свалил очилата си и пъхнал в предния джоб на сакото си. Сега тя се вгледа по-внимателно в него. Очите му бяха светлозелени, имаше късо подстригана пясъчно руса коса, беше с няколко сантиметра по-висок от нея и малко слаб, стори ѝ се доста симпатичен и елегантен мъж.

–  Благодаря – каза Сесили, – но да знаете, че аз едва ли, ще мога да ви купя нов костюм.

–  Предположих, но и няма да искам това от вас – каза ѝ той и отново се усмихна.

–  Чакахте ме тук, час и четирийсет и пет минути, само за да ми купите кафе? Не е за вярване – отвърна Сесили леко изненадана.

–  Ами да речем, че просто съм джентълмен!

–  Такива не се срещат често днес.

–  Ами аз съм изключение. Винаги съм бил изключение – заяви той.

Тя се усмихна и отвърна:

–  Харесва ми, когато срещам изключителни хора.

–  Та, накъде сте? Мога да ви откарам, ако желаете – предложи той.

–  М-не, предпочитам да повървя – учтиво отказа Сесили.

–  Тогава и аз ще повървя с вас. Между другото, аз съм Брайън!

–  Сесили. Може би днес малко пресилих нещата и ви обидих, така де… просто…

–  Няма проблеми и аз бях ядосан. 

Сесили напълно забрави за научната конференция, на която присъстваше и ангажира цялото си внимание на приятната компания на този странен мъж.

Петнайсет минути по-късно двамата седяха на една пейка в близкия парк и гледаха два бели лебеда, които плуваха грациозно в малкото езеро пред тях.

–  Красиви са – каза Сесили.

–  Да, но не съм много голям фен на птиците.

Сесили се усмихна и го попита:

–  Защо? Не обичате животните?

–  Нещо такова, никога не сме разбирали много с тях, с изключение на конете. Обичам през свободното си време да яздя.

–  Звучи вълнуващо!

–  В Аризона родителите ми имат ранчо и отглеждат коне. Та ако искате следващата седмица мога да ви заведа и ще можете да опитате.

–  Уау, не трябваше ли да започнем с телефонния номер, след това покана за вечеря и чак след няколко месеца запознаване с родителите?

–  Телефонен номер?! Да не сме в колежа? А колкото до вечерята, утре вечер свободна ли сте? – попита Брайън.

–  Да, но това не значи, че ще изляза с вас!

–  А защо?

–  Ами защото не ви познавам, най-малкото! Ами ако сте някой маниак?

Брайън се засмя.

–  Ами тогава да се опознаем. Като начало да започнем да си говорим на „ти”. Питай каквото искаш.

–  Изглеждаш ми много припрян.

–  Е, преди двайсет години не бях. Тогава все се питах какво ли ще помислят другите, ако направя това или онова, бях много сдържан във всичко. Но вече не. Разбрах, че животът е кратък и когато се сблъскаш с нещо изключително, трябва да не се колебаеш, а да си способен и готов да преследваш щастието си. Изключителните неща не се случват при всеки и всеки ден. Радвам се, че днес те срещнах и се сблъскахме на входа, и така ме връхлетя това изключително нещо.

–  Как разбрахте, че ви е връхлетяло това изключително нещо?

–  Почувствах нещо тази сутрин, като те срещнах. Нещо, което не бях чувствал от много отдавна.

–  Какво?

–  Странно е, не може да се опише. Сякаш почувствах, че съм отново жив, сякаш почувствах живота… Ти не го ли почувства?

–  М-не! – отговори Сесили, като го гледаше малко учудена. – Необвързан ли сте? –  попита тя.

–  Да!

–  Интересно. Вие сте привлекателен мъж, не мога да го отрека, а да нямате някого до вас – отбеляза невярващо Сесили.

–  Бях женен допреди пет години. Мислех, че това е любовта на живота ми, докато не разбрах, че ми изневерява. След това изпаднах в доста продължителна депресия, отдадох се на алкохола, бях на границата, но моите родители ми помогнаха да успея да се върна от пропастта. В момента отново съм здраво стъпил на земята и се радвам на две прекрасни дъщери.

–  Значи все пак не сте сам, хубаво е, че родителите ви са ви подкрепили в онзи труден за вас момент.

–  Да, страхотни са. Трябва да те запозная с тях.

–  Ще видим, всичко с времето си – усмихна се Сесили. – Децата ви на колко години са?

–  Голямата е на седемнайсет, а малката на единайсет. 

–  Не сте ли имал след това друга връзка?

–  Всъщност имал съм няколко краткотрайни, така и не посмях да се впусна в нещо по-сериозно до днес, преди да те срещна.

–  Странен тип сте, знаете ли?

–  Да. И нека си говорим вече на „ти“! Та това накратко е моята история. А при теб?

–  Ами моят живот не е толкова интересен. На деветнайсет се скарах сериозно с моите родители. Причината беше различието във възгледите ни относно избора ми на образование. Те виждаха бъдещето ми като адвокат или лекар, а аз като човек свързан с природата. Заради което напуснах дома им и се преместих в Лос Анджелис. Първите месеци животът ми беше доста труден, но успях да се съвзема и започнах да изучавам екология. Четири години по-късно вече бях дипломиран еколог. В момента работя на свободна практика по проекти из цялата страна, свързани предимно с водната екология. С родителите ми продължаваме да не си говорим, дори и за Коледа не се чуваме по телефона. Вече осем години те си живеят своя живот, а аз моя.

–  А има ли някой специален в живота ти? – попита Брайън.

–  Не, все още не съм срещнала подходящия човек.

–  Мисля, че от днес това вече се промени – усмихна се той.

–  Не съм сигурна.

–  Е, все пак ще видиш, че съм прав. Ще дойдеш на вечерята утре вечер, нали?

–  Много си настоятелен… Добре, но не уточни къде.

–  Ами тук, в ресторанта на хотел „Sofitel“, където бе първата ни среща.

***

Късно този следобед Сесили излезе (под претекст) да купи няколко екзотични подправки, необходими ѝ за ястията, които приготвяше за гостите на предстоящата вечеря по повод сгодяването ѝ с Брайън. Тя взе неговия автомобил – черна Toyota Prius, която бе паркирана пред гаража на къщата им и потегли към близкия търговски център. По пътя на връщане се отби в парка, седна на една отдалечена пейка и се вгледа замислено към езерцето в далечината.

Мястото бе изключително оживено в този час, от майки излезли с малките си деца, до млади влюбени двойки и хора, които просто се разхождаха с домашните си любимци. Един мъж, облечен с къси панталони и тъмно розова тениска, тичаше през парка с умерено темпо. Не след дълго той се спря задъхан пред пейката, където бе седнала Сесили. Мъжът бе с тъмна кожа и арабски черти, които тя ясно различи. Сесили го погледна продължително, след което с лека усмивка му каза:

– Тичането сутрин е далеч по-ободряващо от следобедното.

Той я погледна объркан, сякаш не разбра думите ѝ, тя също се изненада от реакцията му. Миг по-късно мъжът протегна ръце и извади безжичните слушалки, които бяха в ушите му.

– Съжалявам, не те чух от музиката – обясни той и се засмя широко.

– Какво слушаш? – попита го тя, заинтригувана.

– В плейлиста на плейъра ми, в последните седмици е само Лейди Гага. Знаеш я, нали? – попита мъжът, след като видя изуменото изражение, което придоби лицето ѝ. Сесили вдигна рамене и остана в същото недоумение.

– Любимата ми песен – продължи мъжът – е Let’s Dance. Мога да слушам с часове само Let’s Dance и да не правя нищо друго.

– Let’s Dance? – повтори смутено Сесили. – Може би искаш да кажеш Just Dance?

– Ха! – мъжът се изсмя силно. – Ето, че все пак я знаеш! Улових те!

Сесили се намръщи и недоволно извъртя поглед настрани. Мъжът се приближи усмихнат и седна на пейката до нея, в очакване на някакво обяснение.

– Чух я случайно по радиото, докато пътувах с колата. Нищо повече – кратко отговори тя. – Не останах особено впечатлена от творчеството ѝ.

– А трябва, момичето е наистина из…

– Изкуфяло?

– Щях да кажа изключително. Сигурен съм, че ще си промениш мнението, ако чуеш…

– Не съм дошла тук да слушам за музикалните ти предпочитания! – остро го прекъсна Сесили.

– Ха, що за необуздана грубост? – възмути се мъжът и продължи: – Добре, тогава да говорим за другото… Имаш ли някакъв прогрес с него?

– Засега все още нищо – отвърна Сесили.

– Пробва ли да му разкриеш истинската си самоличност?

– Не, на този етап е невъзможно.

– Сватбата ти с него приближава, ти казваш, че нямаш прогрес, започвам да се тревожа.

– Не се безпокой, ще продължавам с опитите и след сватбата.

– След сватбата ли? Мислиш наистина да се омъжваш за него? – изненадано възкликна мъжът.

– Да! – уверено заяви Сесили.

– Отново?!

– Щом се налага!

– Първият път доста протестираше, доколкото помня, сякаш насила застана пред олтара до него – засмя се мъжът.

– Обстоятелствата тогава бяха други и бях права, ако се бе вслушал в думите ми, сега нямаше да сме в това положение – отвърна Сесили.

– Колко време мислиш да изкараш тук, ако не е тайна?

– Колкото е необходимо.

– Вчера разкрих на консултантите къде си.

– И защо си направил това, Уаел?! – неодобрително извика тя.

– Притиснаха ме, не можах да се измъкна и да те прикривам повече.

– За Цезар каза ли им нещо?

– Не, нищо.

– Добре, консултантите не трябва да разбират за него.

– Няма, бъди спокойна.

– Снощи Брайън пристигна в новата ни къща заедно с дъщерите си. Най-после ме запозна с тях. – Сесили извади от чантата си прозрачно найлоново пликче, с два броя тънки предметни стъкла, поставени в него. – Ето това е от тях. Направете тестовете и ми се обади за резултатите.

Уаел взе пликчето със стъклата и се изправи.

– Впрочем, как намираш новия ви дом? Добре ли сме се справили?

– Отлично, всичко е перфектно, но…

– Какво има?

– Тази сутрин намерих в цветята пред къщата нощна пеперуда. Като я стъпках от нея изхвърча тъмночервена гъста кръв. Искам да проверите районите около къщата за евентуално наличие на сейлъри на повърхността.

Уаел се притесни от чутото, но запази привидно спокойствие пред нея.

– Ще проверим, но доколкото знам преди да се нанесете кварталът беше чист и безопасен. Между другото ще изпратя Адриан и Сирена да присъстват на вечерята, не знаем нищо за тези приятели на Брайън.

– Не е необходимо – възрази Сесили.

– Не пречи и те да са там, за всеки случай! – категоричен бе той.

– А да и още нещо, той иска този уикенд да се запознае с родителите ми. Много е настоятелен.

– Добре, ще се погрижа. Кой вариант предпочиташ, да подготвя статисти или да информирам Негово превъзходителство и жена му?

– Разбира се, че статисти.

– Аз бих заложил на Негово превъзходителство, ако търсех достоверност, но изборът е твой – каза Уаел преди да си тръгне.

– Уаел – извика подир него Сесили, – и моля те, не отивай в дома на Адриан с тези нелепи дрехи.

– Защо, какво им е? – попита възмутен той. – Предният път, като бях с онзи шлифер и бомбето, ми каза, че се набивам на очи и трябвало да се смеся с тълпата. Е, смесих се! Какво повече искаш?

– Просто си облечи нормален панталон и риза, и стига търси излишна оригиналност!

Advertisements